#без теб

Уверено тръгнах онази вечер към теб –

скъп костюм, усмивка, нощни искри.

Как да разкрия тогава що за вертеп

се е стаявал в онези яркосини очи?

Изглеждаше всичко нежно, красиво –

такова, каквото и в съня си го нямах.

Оказа се, обаче, че стъпих накриво,

и, вместо да летя с тебе, пропадах.

Уж беше идеален – на думи, на вид.

А отвътре всичко е тънело в мрак.

Изначално си имал друго предвид –

да ме имаш, после стъпчеш със крак.

Добре, че го разбрах, макар и късно,

че на теб актьорството ти е в кръвта.

В речника ти „любов“ е дума мръсна,

зачеркната и изместена от похотта.

Тръгвам си, въпреки че не е лесно.

Все някога всяко нещо отминава.

Без теб ще ми е празно, честно,

но с теб потъвах и се задушавах.

Алкохолът по вените ще притъпи

болката, спомените, и твойто его.

А животът ми ще бъде по-красив,

защото теб те няма вътре в него.

(Т.Д.)