#мои

“Сега мълча. От думи няма нужда.

Осъзнах, че жадувала съм тишина.

Свикнах с болката, доскоро чужда,

свикнах да живея и с половин душа.

Вярвай, твърде силно аз се изтощих

от своя навик - да обичам и за двама.

Във война за нас аз бях и меч, и щит…

Във война, в която теб въобще те няма.”

(Т.Д.)

“С теб няма да пишем история,

нито ще бъдем силна любов.

Аз понакуцвам доста в теория,

затова за практика бъди готов.

На сутринта бързо се обличай.

Тръгвай скоро. Без да си унил.

Сърцето ми се отучи да обича -

че току-виж и ти си го разбил.”

(Т.Д.)

“И да ми е трудно да забравя,

ще се съвзема, няма да се срина.

Ако все пак всичко отминава -

то и ти, несъмнено, ще отминеш.”

~Т.Д.

“Да признавам няма, а ти не отричай.

Ти с мен поигра, аз с теб се развлякох.

Щом любовта ни бе дреха - събличай,

и без друго във нея аз те облякох.”

~Т.Д.