#не простих

Докато плащам грешките с болка

(която в изобилие имахме с тебе),

мисля как издържахме дотолкова,

че да се намразим без време.

Докато броя по душата си раните

(които ми нанесе без да пресмяташ),

мисля как винеше мене за драмите,

през които нас животът премята.

Докато те изтривам от себе си

(защото, съжалявам, те преживях),

мисля как днес променена съм

и се превърнах в каквото не бях.

Докато те поглеждам направо

(както преди не се осмелих),

мисля “дотук сме, прощавай”,

и на глас казвам: “аз не простих”.

(Т.Д.)