#оригинално резюме

LIVE

<}> Червената луна и Синьото слънце <{>

image

완벽한 인생이었다..그 소녀가 나타나기 전까지는.
Имах перфектният живот.. поне докато не се появява онова момиче.
착한딸과 성실한 아내, 좋은 엄마, 유능한 아동상담사.
Любяща дъщеря и предана съпруга, добрата майка  и способен детски консултант.
완벽한 인생이라 생각했다.
Мислиш си, че животът ти е перфектен.
그 때 그 사고가 나지 않았더라면
Ако тогава онзи инцидент не се беше случил…
그 때 그 소녀를 보지 않았더라면
Ако тогава не бях видяла онова момиче…
하지만 사고는 일어났고, 소녀를 보았고, 완벽한 인생은 깨졌다.
Но инцидентът се случи, видях момичето и перфектният ми живот се разпадна.
죄책감 때문일까? 아니면 미치기라도 한 걸까?
Чувство на вина ли е причината? Или дали не съм полудяла?
계속 소녀가 보인다. 자꾸만 보인다.
Продължавам да виждам момичето. Виждам я отново и отново.
도대체 넌 누구지?
Коя си ти по дяволите?

의문의 살인사건, 범인은 현장에 시(詩)를 남겼다.
Мистериозно убийство. Извършител, оставящ стихове с поезия на мястото на престъплението.

소녀를 쫓는다.
Той преследва момичета. (Лов на момичета)
그 때마다 의문의 살인 사건과 마주한다.
Всеки един път те са изправени пред мистериозен случай на убийство
살인의 현장에서 발견되는 기묘한 시의 구절들.
Странни стихове с поезия открити на местопрестъплението.
그리고 남겨진 아이들.
Както и изоставените деца.
시(詩)가 있는 죽음에는 항상 아이가 있다.
Поезия е в смъртта винаги да има деца.

붉은 달 푸른 해의 진실은.
Истината за червената луна и синьото слънце.

사건을 추적할수록 죄악을 담은 끔찍한 진실이 드러나고
Колкото повече вървиш по следите на случая, толкова повече от ужасяващата истина, замесена в престъплението, се разкрива.
그와 함께 밝혀지는 녹색 옷을 입은 소녀의 정체.
Заедно с това излиза наяве и самоличността на момичето в зелено.
붉게 변한 달(月)이 낮을 비추고 푸르게 변한 해(日)가 밤을 비추는 것처럼
Изпълващата се в червено луна осветява деня и слънцето,обагрено в синьо, осветява нощта, също както
우경은 보이지 않는 진실에 다가서게 되는데…
У Гьонг се приближава до несъзримата истина.
그렇게,, 그녀의 마지막 퍼즐 맞추기가 시작된다.
Така нейното финално парче от пъзела започва да се намества..

image

~~~~Бележки~~~~

Алтернативен превод на фразата: 

시(詩)가 있는 죽음에는 항상 아이가 있다.

  • Поетично е в смъртта, винаги да има деца
  • Смъртта в поезията винаги е свързана с деца.
  • Винаги има деца в поезията за смъртта
  • В поезията за смъртта винаги има деца
  • Поезия е в смъртта винаги да има деца.
  • Поетична е смъртта, в която винаги има деца.
  • Поезия на смъртта е тази, която винаги има деца замесени /в нея.

<English translation>

loading