#тъмно

В моя дом е тъмно, а в твоя е пусто.

Има вечери, когато е тихо и страшно.

Мълча, и по навик натискам спусъка –

живот на пауза, във време сегашно.

Снощен дъжд по перваза се стича –

и ще измие мисълта ми? Едва ли.

На дъжд привикнах, когато бе буря,

и с мрака дори, и с изтлели пожари.

Каквото искаш, прави, смисъл няма –

беше каквото беше, пито-платено.

Нямам сили за сълзи, нито за драма,

отдавна изгаснах, сега съм студена.

Никой от нас не остана мечтател –

животът отне всяко хубаво чувство.

Сега какво сме? Позната. Приятел.

А в моя дом е тъмно. В твоя е пусто.

(Т.Д.)