#късно е
“Може би… една сутрин изгревът
до твоята възглавница ще легне.
В тихата ти празна стая припевът
на общата ни песен ще се разтегне.
Може би… ще се сгуши слънцето
здраво в сънената ти прегръдка.
И спомените ни ще бъдат зрънцето,
дето ще присяда с първата ти глътка.
Може би… друга на мене ще прилича
и с нея ще ти бъде много по-добре.
Съжалявам, че не успя да ме обичаш.
“Може би” ми стига. Късно е за “ще”.”
-Т.Д.