#може би

“Може би… една сутрин изгревът

до твоята възглавница ще легне.

В тихата ти празна стая припевът

на общата ни песен ще се разтегне.

Може би… ще се сгуши слънцето

здраво в сънената ти прегръдка.

И спомените ни ще бъдат зрънцето,

дето ще присяда с първата ти глътка.

Може би… друга на мене ще прилича

и с нея ще ти бъде много по-добре.

Съжалявам, че не успя да ме обичаш.

“Може би” ми стига. Късно е за “ще”.”

-Т.Д.