Трябват ми дни като този, за да мога да пиша.. дни, в които ми се разкъсва всичко отвътре и въздишките започват да стават все по-дълбоки и по-трудни. Когато съм летяща в облаците от щастие, не мога да намеря правилните и достатъчно описващите думи, за да дам точното определение на чувствата ми. Затова и не пиша.
Но стане ли въпрос за тъгата, онова чувство за безизходица и отчаяние, безброй са думите в този раздел. Сякаш някой те души, подтиквайки те към неща, които никога не би направил, ако беше трезвен. Под това определение не визирам промили алкохол в кръвта ти, а парченца разчупващо се сърце в гърдите ти.
