#българска мисъл

LIVE

Съблякох се пред него. Вътрешно. Душата ми остана гола, а той продължаваше да я докосва. Приемаше всяка частичка развалина вътре в нея, като поредната причина да ме заобича още повече.

Трябват ми дни като този, за да мога да пиша.. дни, в които ми се разкъсва всичко отвътре и въздишките започват да стават все по-дълбоки и по-трудни. Когато съм летяща в облаците от щастие, не мога да намеря правилните и достатъчно описващите думи, за да дам точното определение на чувствата ми. Затова и не пиша.

Но стане ли въпрос за тъгата, онова чувство за безизходица и отчаяние, безброй са думите в този раздел. Сякаш някой те души, подтиквайки те към неща, които никога не би направил, ако беше трезвен. Под това определение не визирам промили алкохол в кръвта ти, а парченца разчупващо се сърце в гърдите ти.

А колко хубаво и спокойно може да бъде, когато нямаш нужда от момче, за да оцвети деня ти.

Понякога се нуждая единствено от морето, шумът на вълните и спокойствието, което донасят със себе си…

Една да е

но да замества всички

останали

да те прави

щастлив

да те кара да се чувстваш

като момиченце

размекнат

да те запознава

със страни

от теб си

които досега

не си виждал

да те подлудява

и да те кара да се питаш

“Как го направи?”

Питаш ли се?

Питаш ли се защо вече не съм твоя?

Ами защо ме искаш повече от всякога?

Или пък защо ти липсва ароматът ми?

А смехът ми, след всяка твоя шега?

Или пък начинът, по който те гледах?

Питаш ли се кое най-много ти липсва?

През колкото и трудности да преминаваш,

никога не се отказвай.

Не спирай.

Върви смело напред.

Винаги има светлина в края на тунела.

Това, че твоят

е малко по-дълъг

от на станалите,

не значи, че светлината не чака за теб.


- Л.Л х П.М

Бях погубена, от това

все да търся любовта.

Попаднах в много ръце,

с празни души

и в много очи,

с празни сърца.

По пътя към любовта

открих най-важното нещо

себе си.

И честно казано, спечелих.


-Л.Л.

loading