Мазохизъм е да напръскаш дрехите си със същия аромат като неговия.

След раздяла.

Съблякох се пред него. Вътрешно. Душата ми остана гола, а той продължаваше да я докосва. Приемаше всяка частичка развалина вътре в нея, като поредната причина да ме заобича още повече.

Трябват ми дни като този, за да мога да пиша.. дни, в които ми се разкъсва всичко отвътре и въздишките започват да стават все по-дълбоки и по-трудни. Когато съм летяща в облаците от щастие, не мога да намеря правилните и достатъчно описващите думи, за да дам точното определение на чувствата ми. Затова и не пиша.

Но стане ли въпрос за тъгата, онова чувство за безизходица и отчаяние, безброй са думите в този раздел. Сякаш някой те души, подтиквайки те към неща, които никога не би направил, ако беше трезвен. Под това определение не визирам промили алкохол в кръвта ти, а парченца разчупващо се сърце в гърдите ти.

Заспивахме голи,

облечени само в чувства.

Сега те няма,

а аз съблякох и чувствата.

Поглеждаш го и сякаш гледаш морето…

Красиво е с него

едно такова, сякаш

те залива вълна

със спокойствие.

И в същото време

бушува буря

в сърцето ти.

Една да е

но да замества всички

останали

да те прави

щастлив

да те кара да се чувстваш

като момиченце

размекнат

да те запознава

със страни

от теб си

които досега

не си виждал

да те подлудява

и да те кара да се питаш

“Как го направи?”

Разбираш, че е щастлива, когато се усмихва без причина.

А може би, причината бе ТОЙ?

Целувайки ме по челото, в мен пламва огън.

Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.

Питаш ли се?

Питаш ли се защо вече не съм твоя?

Ами защо ме искаш повече от всякога?

Или пък защо ти липсва ароматът ми?

А смехът ми, след всяка твоя шега?

Или пък начинът, по който те гледах?

Питаш ли се кое най-много ти липсва?

4/365

Рискувай.

Направи това, което желае сърцето ти. Поне един път не давай предимство на ума си.

Ти си ми слабост, а родителите ми ме учат да не показвам слабост. Може би, затова нашето не е официално.

Гледаха я хиляди очи,

но на нея тези двете, шоколадовите,

само те успяваха да ѝ привлекат вниманието.

Сваляха ѝ милион звезди,

но тя пак избра едната,

която свети повече от всички останали взети заедно.

Да я обикнеш истински е огромна лудост, безкрайно приключение и краен хаос.

Гледах го с такава любов само… Същата, с която кучето ми ме гледаше, щом се прибирах вечер.

И ако следващия се чуди защо съм толкова студена, кажи му ти.

Най-добре знаеш.

Още си облечен, а аз вече съм разтопена.

И откакто дойде ти , декември стана най-топлият месец.

Остави всички онези огромни букети, скъпи бижута и плюшени мечета. Да ми казваш да си закопчая якето, защото е студено;

да оставяш за мен всички желирани бонбони с любимия ни вкус;

да ми отваряш вратата на колата ти;

да ме топлиш в студените зимни вечери;

да ми казваш, че съм красива, дори когато току-що съм станала,

е много по-скъпо от всяко едно материално удоволствие.

Какво е любов?

-Не знам. Няма как да се опише с думи- гледаш в очите и си мислиш, че си най-щастливия човек на света.

Дъждовните вечери ми станаха любими.

Стига да си ти до мен.

Да ме разсмиваш със случки от детството ти; да ми се караш, че не съм си закопчала якето; да предизвикваш желание в мен за още и още от теб; да ме накараш да забравя за всичко около нас, дори и за дъжда, който мокри косата ми.

Да вали и да те има.

23:30

Прегърни ме,

стисни ме здраво,

не ме пускай

и ми кажи,

че съм само твоя.

Целуни ме,

запали всичко в мен,

накарай ме да те искам

още повече,

както никой досега.

Обичай ме, както дори и ти не си си представял, че можеш да обичаш.

Усмивката ти е топлината в студена есенна вечер.

Време.

Мога с дни да те гледам и пак да не е достатъчно, защото все повече те искам.

Нищо не боли повече,

от това не само тялото да е изневерило,

но и сърцето.

-Л.Л.

Някога ядосвали ли сте се на дъжда,

или на снега и слънцето,

че докосват вашия човек,

повече от колкото вие самите?

Аз постоянно.

-Л.Л.

Той търсеше спасение,

а единственото му спасение бях аз.

И така се гонехме в кръг,

без нито единия да настигне другия. 

Преместих се в новия град,

новите хора,

новата къща,

новата работа

…

старите чувства.

-Л.Л.

Ти си сълзата,

която почти първа се плъзна по лицето ми,

звездата,

която почти видях докато пада

и любовта,

която почти видях как се сбъдва.

-Л.Л.

Никога не се молете за любов.

Тръгнете си когато се чувствате измръзнали.

Продължете напред.

Защото любовта е топлина,

която студено сърце не може да ви предаде.

-Л.Л.

Краят на лятото

И в мислите ми всички

Моменти от него

Смяхме се заедно

И всички места,

На които отидохме.

И малките изненади,

Които си правихме.

И най - важният ден

От цялото лято

Когато се скарахме

Естествено за нещо минимално

Но в крайна сметка

Огромната скала,

Която не успяхме да

Отместим по общия ни път.

А ето есента започна,

А ти остана в лятото.)

И се моля да не ми личи, че още те обичам аз.

И дори да ме боли е по-добре да няма нищо между нас.

любовта не е жестока
ние сме жестоки
любовта не е игра 
ние сме превърнали в игра
любовта