Трябват ми дни като този, за да мога да пиша.. дни, в които ми се разкъсва всичко отвътре и въздишките започват да стават все по-дълбоки и по-трудни. Когато съм летяща в облаците от щастие, не мога да намеря правилните и достатъчно описващите думи, за да дам точното определение на чувствата ми. Затова и не пиша.

Но стане ли въпрос за тъгата, онова чувство за безизходица и отчаяние, безброй са думите в този раздел. Сякаш някой те души, подтиквайки те към неща, които никога не би направил, ако беше трезвен. Под това определение не визирам промили алкохол в кръвта ти, а парченца разчупващо се сърце в гърдите ти.

Поглеждаш го и сякаш гледаш морето…

Красиво е с него

едно такова, сякаш

те залива вълна

със спокойствие.

И в същото време

бушува буря

в сърцето ти.

Една да е

но да замества всички

останали

да те прави

щастлив

да те кара да се чувстваш

като момиченце

размекнат

да те запознава

със страни

от теб си

които досега

не си виждал

да те подлудява

и да те кара да се питаш

“Как го направи?”

Разбираш, че е щастлива, когато се усмихва без причина.

А може би, причината бе ТОЙ?

Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.

Питаш ли се?

Питаш ли се защо вече не съм твоя?

Ами защо ме искаш повече от всякога?

Или пък защо ти липсва ароматът ми?

А смехът ми, след всяка твоя шега?

Или пък начинът, по който те гледах?

Питаш ли се кое най-много ти липсва?

Обичайте.

Безвъзмездно, безбожно и безгранично.

Любовта е съкровище,

което е много надълбоко скрито във всеки.

Само най-смелите търсачи го намират.

-Л.Л.

Фея

Плача на земята,

а той е пак при нея,

не ми излиза от главата,

на кого душата аз да си излея?

Сърцето ми седи

на парченца там на пода,

но да си разбит

и без това е днешна мода.

Исках просто аз да бъда

малко като нея,

но как да се превърнеш в дявол,

когато ти си фея.

-Л.Л.

Толкова време си мислиш,

че човек ти е дом,

а той се оказва палатка.

-Л.Л.

И какво като казваш, че искаш да си с мен?

И слънцето всеки ден осветява планетата,

опитвайки се да докаже,

че намеренията му са само да ни стопли,

и все пак измръзваме.

-Л.Л.

Оркесър бие в сърцето ми,

цял зоопарк танцува в стомаха ми,

а да не говорим за тялото ми,

..свлича се като водопад.

И всичко това, 

само от едно докосване. 

- Л.Л.

Хиляди галерии не биха събрали изкуството,

което е събрано в очите му.

-Л.Л.

Кажи ми, че имам красива душа и ще разбереш какво означава да си заобиколен от вълшебства.)

Ти си (като) капан за сънища.

Хващаш ме всяка вечер, а на сутринта ме пускаш. Оставяш ме да си припомням през целия ден откъслечни спомени какво е било. А аз нямам търпение да заспя отново и да видя какво въображението (м)ти е измислило за следващата нощ.)

Така и не научих какво е животът. Всички казват, че има трудни и лесни моменти. В моя се сещам само за един момент - когато се влюбих в теб.)

Обичам ангелите ѝ.

Влюбен съм в дяволите ѝ.

В рая ли съм или в ада?)

Заедно сме

В едно легло,

На работа в офиса.

Заедно сме

Където сме щастливи,

Когато не се караме като гимназисти.

Когато си споделяме всичко

И не ни е страх от другия.

И в мечтите си сме заедно.

А в реалността защо не успяхме?)

Идвам към теб

И отново се връщам.

Лутам се малко

Не знам къде да завия

От малък научих

Най-прекият път е право в сърцето

Минава през усмивката,

Малките моменти и големите също

Но знаеш със сигурност

Къде ще те отведе.

Право при мен и леко в ляво

Където те усещам постоянно.)

Изгубих се някъде

Между фалша

И истинското

Из маски и стени

Из студени прегръдки

И топли предателства

Неизказани думи

Недоразбрани моменти

Пропуснати залези

И недочакани изгреви

Из между всички хора

Но не и човеци

Дано този път поне

Ти ме намериш…)

Пълната стая

С всякакви хора.

Всички се виждат

Никой не гледа…

Някои се срещат

За първи път

Други са на първа среща

В този момент.

Трети си мислят

Това е животът

Раждаш се, живееш.

Умираш накрая.

Обичаме от време на време.

Когато имаме време.

Часовникът няма батерии

Не показва колко остава.

Мисля си вече

Къде се изгуби това време?

Кой го открадна, дали се изгуби?

Май забравихме да се обичаме

Когато всъщност

Сме заедно в тълпата

С другите

Но търсим единствено

Две очи отсреща

И времето, което остана.)