#болка
Мазохизъм е да напръскаш дрехите си със същия аромат като неговия.
След раздяла.
Трябват ми дни като този, за да мога да пиша.. дни, в които ми се разкъсва всичко отвътре и въздишките започват да стават все по-дълбоки и по-трудни. Когато съм летяща в облаците от щастие, не мога да намеря правилните и достатъчно описващите думи, за да дам точното определение на чувствата ми. Затова и не пиша.
Но стане ли въпрос за тъгата, онова чувство за безизходица и отчаяние, безброй са думите в този раздел. Сякаш някой те души, подтиквайки те към неща, които никога не би направил, ако беше трезвен. Под това определение не визирам промили алкохол в кръвта ти, а парченца разчупващо се сърце в гърдите ти.
Чудя се кое е по-добре? Да обичаш, но да не бъдеш обичан или да бъдеш обичан, но ти да не обичаш?… от кое боли по-малко.
Плс дайте мнения по въпроса
През колкото и трудности да преминаваш,
никога не се отказвай.
Не спирай.
Върви смело напред.
Винаги има светлина в края на тунела.
Това, че твоят
е малко по-дълъг
от на станалите,
не значи, че светлината не чака за теб.
- Л.Л х П.М
Бях погубена, от това
все да търся любовта.
Попаднах в много ръце,
с празни души
и в много очи,
с празни сърца.
По пътя към любовта
открих най-важното нещо
себе си.
И честно казано, спечелих.
-Л.Л.
Хората винаги казват:
“Следвай сърцето си, не мозъка.”
Но какво правиш,
когато сърцето ти иска всичко,
за което мозъка ти ще те накара да платиш?
-Л.Л.
Само хората, които все още
не са изпитвали истинската любов,
си мислят, че любовта боли.
Всъщност хора, любовта цъфти.
Любовта е комфорт, уют, тишина.
Любовта е всичко, но не и мъка.
И да, трудна е за откриване.
Но уловката е, че тя не се търси.
Тя сама идва.
В най-правилния момент.
Почакайте. ❤️
-Л.Л.
Всички сме вече на възраст,
в която всеки е минал през тежката любов,
тази изпепеляващата..
и само най-смелите са оцелели от нея
и са готови да обичат отново.
-Л.Л.
Любовта е единственото нещо не света,
което ще те накара да викаш и да плачеш,
да се мразиш и да я мразиш,
да преглъщаш буци от болка
и да умираш.
А накрая ще ти донесе човек,
който да те кара да летиш от щастие
достатъчно високо,
за да те убие отново.
-Л.Л.
Нищо не боли повече,
от това не само тялото да е изневерило,
но и сърцето.
-Л.Л.
И все някога идва моментът,
в който любим човек
кара поет
да изпитва толкова много емоции,
че единственото, на което е способен,
е да стои втренчен в празен лист.
-Л.Л.
На следващата ми любов
няма да ти обещая завинаги,
а просто колкото се може по-дълго.
-Л.Л.
Кога порастна толкова, че успя да победиш чудовището под леглото си, но се съюзи с онова у теб?
Знаете ли, доста трудно разбрах, че хората, които най-много се усмихват са най-тъжни. Преди това ме дразнеше, не вярвах на такива хора, докато не станах една от тях.
М.
Искам отново да изпитам нещо, каквото и да е, просто нещо.
Търсиш ли погледа ми все още и как се чувстваш сега, когато вече не го намираш?
Ще ми се да те излъжа,
че съм влюбен,
че не знам.
Хванал своята прелестна заблуда,
да забравя,
че пак ще бъда сам,
да си мисля,
“Този път ще бъде друго.”
Но все ми е едно…
А и трябва ли да ме е срам,
в живота, че обикнах нечий смях?
Като кучето, което продължи да чака.
Един човек…
В тази убийствена игра на шах,
болката продължава и след мата.
ДимитроV
“ Адът не е наказание, а тренировка. ”
-Шинрю Сузуки
“ Човек страда, само защото взима насериозно това, което боговете са направили за забавление. “
-Алън Уотс
Водата искаше да каже: “Тъжна съм”…
и изнамери жаждата.
Аббас Хусейн, Ирак
(Превод: Мая Ценова)
