#владееш ме

Знаете ли, доста трудно разбрах, че хората, които най-много се усмихват са най-тъжни. Преди това ме дразнеше, не вярвах на такива хора, докато не станах една от тях.

М.

Искам отново да изпитам нещо, каквото и да е, просто нещо.

Търсиш ли погледа ми все още и как се чувстваш сега, когато вече не го намираш?

Ще ми се да те излъжа,

че съм влюбен,

че не знам.

Хванал своята прелестна заблуда,

да забравя,

че пак ще бъда сам,

да си мисля,

“Този път ще бъде друго.”

Но все ми е едно…

А и трябва ли да ме е срам,

в живота, че обикнах нечий смях?

Като кучето, което продължи да чака.

Един човек…

В тази убийствена игра на шах,

болката продължава и след мата.

ДимитроV