Никога не правете грешката

да се сгушвате в миналото.

Не знаете колко топла може да бъде

прегръдката на бъдещето.

-Л.Л.

Никога няма да бъдеш мен.

Ти си черно и бяло.

Аз съм цялата дъга.

-Л.Л.

Обичайте.

Безвъзмездно, безбожно и безгранично.

Любовта е съкровище,

което е много надълбоко скрито във всеки.

Само най-смелите търсачи го намират.

-Л.Л.

Фея

Плача на земята,

а той е пак при нея,

не ми излиза от главата,

на кого душата аз да си излея?

Сърцето ми седи

на парченца там на пода,

но да си разбит

и без това е днешна мода.

Исках просто аз да бъда

малко като нея,

но как да се превърнеш в дявол,

когато ти си фея.

-Л.Л.

Хиляди галерии не биха събрали изкуството,

което е събрано в очите му.

-Л.Л.

Нищо не боли повече,

от това не само тялото да е изневерило,

но и сърцето.

-Л.Л.

От страх да не те загубя,

понякога наистина съм малко груб,

но пък страха да не те загубя

ме прави всеки ден все по-луд..

по теб

-Л.Л.

Ако някога изчезна

и се чудите къде съм..

потърсете ме в трапчинките му.

-Л.Л.

Да се прибереш от дълъг ден

уморен, изтощен,

да видиш любимия човек,

да те прегърне и да каже;

“Как мина деня ти, беше ли всичко наред?”,

а ти да отвърнеш:

“Не, но вече е.”

<3

-Л.Л.

Нямам нужда сутрин от аларма.

Ритъма на сърцето ти

е достатъчно силен будилник

когато усети, че е време да си тръгна.

-Л.Л.

Hygge:

Уютът от чаша чай,

топло одеяло,

канела, книга

..

нечия прегръдка,

нечие сърце..

Или в по-точен превод:

H(you)gge

- Л.Л.

Преместих се в новия град,

новите хора,

новата къща,

новата работа

…

старите чувства.

-Л.Л.

Никога не се молете за любов.

Тръгнете си когато се чувствате измръзнали.

Продължете напред.

Защото любовта е топлина,

която студено сърце не може да ви предаде.

-Л.Л.

Любимият ми цвят?

Петдесет нюанса теб.

-Л.Л.

Очите му бяха северното сияние,

а сърцето му Антарктида,

но какво значение има

..колко студен изглежда

когато прегръдките му са толкова топли.

-Л.Л.

Хич не обичам две неща: пълни пепелници и празни хора. Миришат на загубено време.

Спри да имаш шибани очаквания, просто спри.

Ще ми се да те излъжа,

че съм влюбен,

че не знам.

Хванал своята прелестна заблуда,

да забравя,

че пак ще бъда сам,

да си мисля,

“Този път ще бъде друго.”

Но все ми е едно…

А и трябва ли да ме е срам,

в живота, че обикнах нечий смях?

Като кучето, което продължи да чака.

Един човек…

В тази убийствена игра на шах,

болката продължава и след мата.

ДимитроV

Ще престана ли да плача, отговаряйки на съобщенията ти, окуражавайки те да преследваш мечтите си и щастието си, докато аз гледам моите мечти и щастие да си отиват?

А най-боли, когато си бил до някого в добро и лошо, а когато ти започнеш да израстваш или пък да пропадаш него го няма.