#бг поезия
През колкото и трудности да преминаваш,
никога не се отказвай.
Не спирай.
Върви смело напред.
Винаги има светлина в края на тунела.
Това, че твоят
е малко по-дълъг
от на станалите,
не значи, че светлината не чака за теб.
- Л.Л х П.М
Бях погубена, от това
все да търся любовта.
Попаднах в много ръце,
с празни души
и в много очи,
с празни сърца.
По пътя към любовта
открих най-важното нещо
себе си.
И честно казано, спечелих.
-Л.Л.
Хората винаги казват:
“Следвай сърцето си, не мозъка.”
Но какво правиш,
когато сърцето ти иска всичко,
за което мозъка ти ще те накара да платиш?
-Л.Л.
А може би думата завинаги
никога не е била предназначена за хората,
а за спомените ..
-Л.Л.
Само хората, които все още
не са изпитвали истинската любов,
си мислят, че любовта боли.
Всъщност хора, любовта цъфти.
Любовта е комфорт, уют, тишина.
Любовта е всичко, но не и мъка.
И да, трудна е за откриване.
Но уловката е, че тя не се търси.
Тя сама идва.
В най-правилния момент.
Почакайте. ❤️
-Л.Л.
Покани ме да вляза в сърцето ти,
но не ми каза, че ще чакам на опашка.
-Л.Л.
Любовта е единственото нещо не света,
което ще те накара да викаш и да плачеш,
да се мразиш и да я мразиш,
да преглъщаш буци от болка
и да умираш.
А накрая ще ти донесе човек,
който да те кара да летиш от щастие
достатъчно високо,
за да те убие отново.
-Л.Л.
Никога не правете грешката
да се сгушвате в миналото.
Не знаете колко топла може да бъде
прегръдката на бъдещето.
-Л.Л.
Никога няма да бъдеш мен.
Ти си черно и бяло.
Аз съм цялата дъга.
-Л.Л.
Живота е като книга.
Важно е да я завършиш, както си мечтал,
преди да ти е свършило мастилото.
-Л.Л.
Обичайте.
Безвъзмездно, безбожно и безгранично.
Любовта е съкровище,
което е много надълбоко скрито във всеки.
Само най-смелите търсачи го намират.
-Л.Л.
Фея
Плача на земята,
а той е пак при нея,
не ми излиза от главата,
на кого душата аз да си излея?
Сърцето ми седи
на парченца там на пода,
но да си разбит
и без това е днешна мода.
Исках просто аз да бъда
малко като нея,
но как да се превърнеш в дявол,
когато ти си фея.
-Л.Л.
Толкова време си мислиш,
че човек ти е дом,
а той се оказва палатка.
-Л.Л.
И какво като казваш, че искаш да си с мен?
И слънцето всеки ден осветява планетата,
опитвайки се да докаже,
че намеренията му са само да ни стопли,
и все пак измръзваме.
-Л.Л.
Как някой може да бъде толкова надалеч,
а сърцето му да се усеща в ръцете ти?
-Л.Л.
Оркесър бие в сърцето ми,
цял зоопарк танцува в стомаха ми,
а да не говорим за тялото ми,
..свлича се като водопад.
И всичко това,
само от едно докосване.
- Л.Л.
Хиляди галерии не биха събрали изкуството,
което е събрано в очите му.
-Л.Л.
Нищо не боли повече,
от това не само тялото да е изневерило,
но и сърцето.
-Л.Л.
Някога ядосвали ли сте се на дъжда,
или на снега и слънцето,
че докосват вашия човек,
повече от колкото вие самите?
Аз постоянно.
-Л.Л.
Той търсеше спасение,
а единственото му спасение бях аз.
И така се гонехме в кръг,
без нито единия да настигне другия.