А как само умееш да ме подлудяваш дори и с един поглед, една дума, едно движение.

Една да е

но да замества всички

останали

да те прави

щастлив

да те кара да се чувстваш

като момиченце

размекнат

да те запознава

със страни

от теб си

които досега

не си виждал

да те подлудява

и да те кара да се питаш

“Как го направи?”

Разбираш, че е щастлива, когато се усмихва без причина.

А може би, причината бе ТОЙ?

Целувайки ме по челото, в мен пламва огън.

Морето е спокойствие.

Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.

Питаш ли се?

Питаш ли се защо вече не съм твоя?

Ами защо ме искаш повече от всякога?

Или пък защо ти липсва ароматът ми?

А смехът ми, след всяка твоя шега?

Или пък начинът, по който те гледах?

Питаш ли се кое най-много ти липсва?

Мразех го адски много, но го обичах 10 пъти повече.

Аз му показах какво е да си безстрашен. Не защото аз самата бях такава, но той ме караше да се чувствам безстрашна, когато знаех че той е до мен.

Сърцето е това, което избира кого да обича и за кого да страда, но в него е и силата да надмогва страданието, да се бори с живота.

Няма случайни неща на този свят. Колкото и нелепа да изглеждаше нашата среща, някой отгоре се беше доста постарал, тя да се състои.