#неизживяна любов

Хич не обичам две неща: пълни пепелници и празни хора. Миришат на загубено време.

Знаете ли, доста трудно разбрах, че хората, които най-много се усмихват са най-тъжни. Преди това ме дразнеше, не вярвах на такива хора, докато не станах една от тях.

М.

Искам отново да изпитам нещо, каквото и да е, просто нещо.

Търсиш ли погледа ми все още и как се чувстваш сега, когато вече не го намираш?

Ще ми се да те излъжа,

че съм влюбен,

че не знам.

Хванал своята прелестна заблуда,

да забравя,

че пак ще бъда сам,

да си мисля,

“Този път ще бъде друго.”

Но все ми е едно…

А и трябва ли да ме е срам,

в живота, че обикнах нечий смях?

Като кучето, което продължи да чака.

Един човек…

В тази убийствена игра на шах,

болката продължава и след мата.

ДимитроV

Тялото ми е поезия.

Писана в неделя.

Докосвай го,

сякаш си я писал ти.

Всяка жена е красива и ако ѝ го показваш ще си перфектен за нея.

С повечето жени можеш да започнеш смислен разговор, но не трябва да е много задълбочен, за да не излезеш виновен накрая.

Но с една единствена няма да искаш да започнеш нищо от страх да не приключи.)

●Живеем в свят на измислено доверие и фалшива любов, какво повече ти трябва, за да си нещастен.●

●Когато той ме докосва, усещам теб.●