(фраза) „Ще задържиш ли тази отровна медуза, докато ти вкарвам дървен шиш между ребрата? Много ти благодаря.“

“Есента винаги е била любимият ми сезон. Времето, когато всичко избухва в последната си красота, сякаш природата е спестявала цяла година за големия си финал.”

не би трябвало да ти се налага
да ги убеждаваш да те искат
те трябва да те желаят сами

понякога
извинението
не идва
когато е желано

а когато най-накрая дойде
вече не е нито желано
нито нужно

Понякога се нуждая единствено от морето, шумът на вълните и спокойствието, което донасят със себе си…

ЛЮБОВ

онази любов, която те кара да поставиш себе си след някого.

онази любов, която след време ще е още по-дълбока.

същата, заради която стоиш будна до късно.

тази любов, за която не си намираш извинения.

любовта, заради която не пишеш.

та кой ще успее да опише това чувство?

“По пътя си ще видиш твърде много маски и твърде малко лица.”

Ти си шедьовър, който с течение на времето единствено увеличава ценността си.

“В живота са неизбежни две неща: нещастието и смъртта.”

“Ще ти кажа за мен какво е свобода: Да няма страх.”

- Нина Симон

За да оцени жена си, той често правеше сравнение с други жени - близки, познати, неп0знати. и често, ( близо до винаги ), ѝ поставяше знак < рядко = и никога >. За да оцени мъжа си, тя често го поставяше в задачи. с неизвесните, с които я сравнява. И накрая, ( понеже е математичка ), разбра, че с кръгла 0 и няколко неизвестни. Математика няма да направи. Отвори му скоба, препрати го в граматиката. Да се използва поне за пълен член. И от тогава все го изпускат или поставят не на място, онези неизвестните, с които я сравняваше.