#самота

За да оцени жена си, той често правеше сравнение с други жени - близки, познати, неп0знати. и често, ( близо до винаги ), ѝ поставяше знак < рядко = и никога >. За да оцени мъжа си, тя често го поставяше в задачи. с неизвесните, с които я сравнява. И накрая, ( понеже е математичка ), разбра, че с кръгла 0 и няколко неизвестни. Математика няма да направи. Отвори му скоба, препрати го в граматиката. Да се използва поне за пълен член. И от тогава все го изпускат или поставят не на място, онези неизвестните, с които я сравняваше.

Хич не обичам две неща: пълни пепелници и празни хора. Миришат на загубено време.

Светлината задава правилните въпроси. Мракът- отговоря. Затова понякога живота..гаси лампите.

Кога порастна толкова, че успя да победиш чудовището под леглото си, но се съюзи с онова у теб?

Принципът да отхвърля нещата, които не разбира, спасяваше света ѝ от разрушение.

Тъжно, много, много тъжно.

Когато обичаме един човек и прекарваме твърде много време с него ставаме някак мързели. Спираме да показваме любовта си към него, защото знаем, че ще бъде винаги там, но в мига в който го изгубим не спираме да го показваме всеки ден.

Тъжно, но факт.

М.

Абоната не отговаря

Изгуби ме някъде между пропуснатите обаждания и не отговорени съобщения.

Може би краят на любовта идва с примирието.Когато при мисълта, че някой може да е чужд, просто вдигаш рамене и си казваш:

“ нищо “

Спри да имаш шибани очаквания, просто спри.

Не храни с чувставата си този, който не е гладен за теб, по-добре ги нахрани с пари.

М.

Старите грехове имат дълги сенки.

Знаете ли, доста трудно разбрах, че хората, които най-много се усмихват са най-тъжни. Преди това ме дразнеше, не вярвах на такива хора, докато не станах една от тях.

М.

Искам отново да изпитам нещо, каквото и да е, просто нещо.

Търсиш ли погледа ми все още и как се чувстваш сега, когато вече не го намираш?

Ще ми се да те излъжа,

че съм влюбен,

че не знам.

Хванал своята прелестна заблуда,

да забравя,

че пак ще бъда сам,

да си мисля,

“Този път ще бъде друго.”

Но все ми е едно…

А и трябва ли да ме е срам,

в живота, че обикнах нечий смях?

Като кучето, което продължи да чака.

Един човек…

В тази убийствена игра на шах,

болката продължава и след мата.

ДимитроV

Тялото ми е поезия.

Писана в неделя.

Докосвай го,

сякаш си я писал ти.

Сърказмът е враждебност маскирана като хумор.

Не пали свещ която свети, но не топли.

М.

“ Намирам го за полезно да си сам през по-голямата част от времето. Да бъдеш с компания, дори с най-добрата, скоро става досадно и разсейващо. Обичам да бъда сам. Никога не намерих спътник, толкова приятелски, колкото уединението. ”

-Хенри Дейвид Торо

“С теб име си имаше всяко едно чувство.

Обич. Щастие. Радост. Любов. Топлота.

И с теб дните ми бяха сякаш безвремие.

Ти си тръгна, аз те превърнах в изкуство.

Това как се нарича? Липса? Тъга? Самота?

Не, друго име носи животът. Безтебие.”

Т.Д.