Щях да те прегърна по-силно последния път..

Само ако знаех…

Една прегръдка

може да спаси

света ти,

но докато разбереш

коя,

дръж го

да не рухне.

И, ако мислите ми бяха пръсти, ти щеше да се чувстваш постоянно докосвана, прегръщана, погалвана и милвана. Притискана по-силно и по-нежно, случайно неслучайно, нахално явно или скришом. И, ако мислите ми бяха пръсти, сега където и да си в точно този миг ще кажеш: „спри вече, престани, вбесяваш ме, не пипай косата ми, ще я разрошиш…“ И, слава Богу, мислите ми нямат устни и няма как да бъда хванат на местопрестъплението, което си ти цялата, навсякъде и винаги…