#бг болка
Мразех го адски много, но го обичах 10 пъти повече.
Бях му слабост, виждах го в очите му. Когато ме погледнеше зениците му се разширяваха, тялото му почваше да трепери, а думите му се накъсваха от напрежение.
Аз му показах какво е да си безстрашен. Не защото аз самата бях такава, но той ме караше да се чувствам безстрашна, когато знаех че той е до мен.
Сърцето е това, което избира кого да обича и за кого да страда, но в него е и силата да надмогва страданието, да се бори с живота.
Искахме се, но сякаш и двамата си бяхме забранили тази любов. Беше толкова чиста и невинна, че ни беше страх да ѝ се отдадем.
Чудя се кое е по-добре? Да обичаш, но да не бъдеш обичан или да бъдеш обичан, но ти да не обичаш?… от кое боли по-малко.
Плс дайте мнения по въпроса
Любовта е единственото нещо не света,
което ще те накара да викаш и да плачеш,
да се мразиш и да я мразиш,
да преглъщаш буци от болка
и да умираш.
А накрая ще ти донесе човек,
който да те кара да летиш от щастие
достатъчно високо,
за да те убие отново.
-Л.Л.
Толкова време си мислиш,
че човек ти е дом,
а той се оказва палатка.
-Л.Л.
Нищо не боли повече,
от това не само тялото да е изневерило,
но и сърцето.
-Л.Л.
Преместих се в новия град,
новите хора,
новата къща,
новата работа
…
старите чувства.
-Л.Л.
Ти си сълзата,
която почти първа се плъзна по лицето ми,
звездата,
която почти видях докато пада
и любовта,
която почти видях как се сбъдва.
-Л.Л.
И все някога идва моментът,
в който любим човек
кара поет
да изпитва толкова много емоции,
че единственото, на което е способен,
е да стои втренчен в празен лист.
-Л.Л.
Светът не се върти около щастието.
Върти се около баланса.
Понякога душата ти плаче,
а лицето ти се усмихва.
Понякога си на седмото небе
и после всичко рухва.
А понякога усещаш такава болка,
че вселената е принудена
да ти изпрати щастие,
или него.
-Л.Л.
Никога не се молете за любов.
Тръгнете си когато се чувствате измръзнали.
Продължете напред.
Защото любовта е топлина,
която студено сърце не може да ви предаде.
-Л.Л.
Кръстословици
Оставяше ги винаги недовършени.
Изписваше само най-лесните думи
и когато станеше сложно я затваряше
и взимаше нова.
Точно както постъпи с мен
и с любовта ни.
Остави ни недовършени.
-Л.Л.
Спри да имаш шибани очаквания, просто спри.
Ще престана ли да плача, отговаряйки на съобщенията ти, окуражавайки те да преследваш мечтите си и щастието си, докато аз гледам моите мечти и щастие да си отиват?
Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.
“Не се надявай твърде много, може да не стане това, което искаш…”. Докато съществува такъв отговор в речника на хората, аз не отговарям за думите, които ще изрека и щетите, които ще нанеса, защитавайки себе си, за да засегна тяхното его. “
“Тъкмо да се откажеш и нещо те побутва,
я към добро, я към лошо…”
