#бг тескт

LIVE

Обичайте.

Безвъзмездно, безбожно и безгранично.

Любовта е съкровище,

което е много надълбоко скрито във всеки.

Само най-смелите търсачи го намират.

-Л.Л.

Фея

Плача на земята,

а той е пак при нея,

не ми излиза от главата,

на кого душата аз да си излея?

Сърцето ми седи

на парченца там на пода,

но да си разбит

и без това е днешна мода.

Исках просто аз да бъда

малко като нея,

но как да се превърнеш в дявол,

когато ти си фея.

-Л.Л.

Ти си сълзата,

която почти първа се плъзна по лицето ми,

звездата,

която почти видях докато пада

и любовта,

която почти видях как се сбъдва.

-Л.Л.

Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?

“Не се надявай твърде много, може да не стане това, което искаш…”. Докато съществува такъв отговор в речника на хората, аз не отговарям за думите, които ще изрека и щетите, които ще нанеса, защитавайки себе си, за да засегна тяхното его. “

Седях търпеливо в чакалнята, а когато затворих очи видях част от мечтите си. Знаех, че не съм на правилното място, но знаех че не винаги можех да получа това, което искам. Знаех, че живота не винаги е устроен в моя полза, но тайно се надявах, че този път ще се получи, тайнично се надявах да ми се случи нещо специално.

Няма грешен отговор в разговора ни, няма грешна тема, няма неудобство има само интерес. Тогава какво чакаш, сподели ми всичко, аз ще съм онзи човек, който ще умира от любопитство за всеки един детайл от теб. Аз ще съм онзи човек, който цяла нощ ще чака обаждането ти, аз ще съм добрият приятел, който ще премине плавно от зоната на приятелството към любовта. Защото понякога нещата са така, вървят ръка за ръка, също както очите ми не отлепят поглед от твоите и си личи, че има нещо, има нещо, което си заслужава между теб и мен.

Преди исках кола, за да спра да изпускам всички онези красиви залези и изгреви. А сега стоя в колата си, слушайки тъжна музика, не знаейки какво точно чувствам, мислейки си как знам 12 различни маршрута до дома ти и се чудя, кое точно ме спира да дойда и да те потърся ?

Промените, събитията в живота, които човек, който е в застой, очаква с нетърпение, но какво правиш, когато промените са толкова много и тотално променящи твоя начин на живот и характер, когато години наред всичко е било прекалено тихо и ти си забравил какво е било да се живее и сега ти е ужасно трудно, ужасно бавен си в свикването с най-малките промени, закърнял си…

До кога така ще плачеш,

тайно, тихо, заглушено?

До кога за отминалото вчера ще скърбиш?

До кога за думите и грешките съдбовни

ще продължиш да ме кориш?

До кога ще дебнеш да останем насаме,

за да ме глождиш, дупчиш и болиш?

До кога ще идваш с мен под душа,

да ме къпеш със сълзи и вина?

До кога?

вместо да се питам колко струвам,

да обичам силно пак и да рисувам,

и да мога всичко само с тия две ръце,

ах, болнаво мое, скъпо, кърваво сърце…

остави ми малко сила,

скътан пристан,

късче суша,

та да мога аз сама да си простя.

обичам да те целувам.

обичам да те докосвам.

обичам да те усещам.

обичам да те гледам.

обичам да те обичам.

но повече от всичко

обичам да те правя щастлив ❤

гушкане

- така ми е много топло. не мога да дишам.

- за какво ти е да дишаш, когато можеш да ме целуваш?

- ако не мога да дишам, няма да мога и да те целувам…

- тогава не спирай да дишаш. никога.

Водата искаше да каже: “Тъжна съм”…

и изнамери жаждата.

Аббас Хусейн, Ирак

(Превод: Мая Ценова)

Любовта ни не беше любов.

Любовта ни, тя беше раздяла.

Ние просто си тръгнахме,

имаше два пътя.

Ние просто си тръгнахме

и това беше просто

раздяла.

Двата пътя, в които

ние си тръгнахме.

Нямаше нито сълзи,

нямаше даже тъга.

Ние просто се срещнахме

и любовта ни

не беше любов,

любовта ни,

тя беше раздяла.

Любовта ни бе среща —

единствена среща

с два пътя,

единия водеше много далече.

Иван Пейчев

loading