(фраза) „Ще задържиш ли тази отровна медуза, докато ти вкарвам дървен шиш между ребрата? Много ти благодаря.“

“Есента винаги е била любимият ми сезон. Времето, когато всичко избухва в последната си красота, сякаш природата е спестявала цяла година за големия си финал.”

Една да е

но да замества всички

останали

да те прави

щастлив

да те кара да се чувстваш

като момиченце

размекнат

да те запознава

със страни

от теб си

които досега

не си виждал

да те подлудява

и да те кара да се питаш

“Как го направи?”

ЛЮБОВ

онази любов, която те кара да поставиш себе си след някого.

онази любов, която след време ще е още по-дълбока.

същата, заради която стоиш будна до късно.

тази любов, за която не си намираш извинения.

любовта, заради която не пишеш.

та кой ще успее да опише това чувство?

Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.

Питаш ли се?

Питаш ли се защо вече не съм твоя?

Ами защо ме искаш повече от всякога?

Или пък защо ти липсва ароматът ми?

А смехът ми, след всяка твоя шега?

Или пък начинът, по който те гледах?

Питаш ли се кое най-много ти липсва?

Мразех го адски много, но го обичах 10 пъти повече.

Изглеждаше толкова силен, толкова умен и самоуверен, някак безстрашен, нямаше граници за теб… така те виждах в моите очи, точно за това се влюбих. Постепенно започвах да виждам страховете ти, оказа се страхливец, видях глупавите ти грешки, оказа се глупак, видях че не вярваш в себе си и те е страх да прекрачиш границите на непознатото, но аз отново не се отказах от теб, имах вяра, че заедно, ще постигнем всичко.

Бях му слабост, виждах го в очите му. Когато ме погледнеше зениците му се разширяваха, тялото му почваше да трепери, а думите му се накъсваха от напрежение.

Аз му показах какво е да си безстрашен. Не защото аз самата бях такава, но той ме караше да се чувствам безстрашна, когато знаех че той е до мен.

Обичах те на инат, въпреки че знаех, че не мога да те имам.

Искахме се, но сякаш и двамата си бяхме забранили тази любов. Беше толкова чиста и невинна, че ни беше страх да ѝ се отдадем.

Няма случайни неща на този свят. Колкото и нелепа да изглеждаше нашата среща, някой отгоре се беше доста постарал, тя да се състои.

Чудя се кое е по-добре? Да обичаш, но да не бъдеш обичан или да бъдеш обичан, но ти да не обичаш?… от кое боли по-малко.

Плс дайте мнения по въпроса

Колкото и да те отричам, колкото и пъти да си казвам, че съм се отказала от теб, колкото и да се убеждавам че не те желая вече… погледнеш ли ме с тези огнени очи, забравям всичките си обещания към мен самата и отново ти се отдавам.

Аз се влюбих в твоята душа, но ти се влюби в тялото ми и точно там се разминахме, моята любов беше духовна, а твоята плътска.

През колкото и трудности да преминаваш,

никога не се отказвай.

Не спирай.

Върви смело напред.

Винаги има светлина в края на тунела.

Това, че твоят

е малко по-дълъг

от на станалите,

не значи, че светлината не чака за теб.

- Л.Л х П.М

Бях погубена, от това

все да търся любовта.

Попаднах в много ръце,

с празни души

и в много очи,

с празни сърца.

По пътя към любовта

открих най-важното нещо

себе си.

И честно казано, спечелих.

-Л.Л.

Хората винаги казват:

“Следвай сърцето си, не мозъка.”

Но какво правиш,

когато сърцето ти иска всичко,

за което мозъка ти ще те накара да платиш?

-Л.Л.