Може би краят на любовта идва с примирието.Когато при мисълта, че някой може да е чужд, просто вдигаш рамене и си казваш:

“ нищо “

Не храни с чувставата си този, който не е гладен за теб, по-добре ги нахрани с пари.

М.

Ако не мога да приема нещо, значи не съм се отказала и все още има време да го променя.

Ако те чакам, нали няма да ме накараш да чакам завинаги?

“Джия бе различна. Обичаше да ми чете любимите си книги, докато пиех следобедното си кафе и с наострено моливче винаги подчертаваше там, където й се струваше, че си заслужава да препрочете. Но тя никога не се връщаше назад, никога не прелистваше старите страници, никога не търсеше в миналото, тя го забравяше един миг след като бе приключило. Дали вече бе забравила и мен ? ”

- из спомените за един човек, които още търся и не си позволявам да забравя. 

“В този живот даваш всичко от себе си само веднъж, всеки следващ път никога не е същото…”

Ако имаш списък с препоръки към себе си, какъв би искал да бъдеш и/или какво е добре да промениш, но изпитваш депресия всеки път, когато решиш да започнеш да го изпълняваш, тогава наистина трябва да се вземеш в ръце, защото това е знак, че имаш силна нужда от тази промяна, за да излекуваш застоя, в който вероятно се намираш.

Всеки ли живее с мисълта, че сега страда за нещо по-добро в бъдещето? Или на всеки му трябва по едно напомняне, че страданието сами си го причиняваме, липсата на възможности е всъщност липсата ни на виждане и изграждането на бариери от нас самите, а не нещото наречено “нямам избор в момента”. Защо рискът е придобил толкова негативно значение, защо сигурността е на пиедестал, не е ли страхът ни да помолим някого за помощ причината да стоим на грешното място или с грешните хора и да наричаме това сигурност?

“Нямам търпение да видя как ще ме удържиш далеч от теб след като аз вече съм решила да не се спирам пред нищо и никого.”

И някой като ме попита как съм,
аз отвръщам добре.
Но не съм.
Имам проблем - не си до мен. 

Имаш право на едно желание.

Знаеш ли какво искаш?

вътре в нея живеят

призрак,

ангел

и дете

ще те обича до смърт,

ще е твоя изцяло,

ще се лигави,

ще е шумна,

ще е нежна,

ще е рая,

но

такива като нея

не могат да са в света

постоянно

изчезва им се

Липсва ми Лятото,

коетонямахме.

Щях да те прегърна по-силно последния път..

Само ако знаех…

Една прегръдка

може да спаси

света ти,

но докато разбереш

коя,

дръж го

да не рухне.

Ако ти кажа „хвани ме за ръка“, ще ме хванеш ли?

накъде поемаме оттук любов моя

когато всичко е приключило и аз стоя между

двама ни

на коя страна да побягна

когато всеки нерв в тялото ми пулсира за теб

когато устата ми се навлажнява

само от мисълта

когато ме придърпваш просто с присъствието си

как да се обърна на обратно и да избера себе си

искам просто да ти се обадя и да си помълчим

И, ако мислите ми бяха пръсти, ти щеше да се чувстваш постоянно докосвана, прегръщана, погалвана и милвана. Притискана по-силно и по-нежно, случайно неслучайно, нахално явно или скришом. И, ако мислите ми бяха пръсти, сега където и да си в точно този миг ще кажеш: „спри вече, престани, вбесяваш ме, не пипай косата ми, ще я разрошиш…“ И, слава Богу, мислите ми нямат устни и няма как да бъда хванат на местопрестъплението, което си ти цялата, навсякъде и винаги…

знай

че където и да си

до мен или на километри от мен

пак ще си по-близо

от всеки друг