#бг мисли
И сто бучки захар не биха заместили едно парченце шоколад.
Така е и с хората.
Докато искахме повече,
разбрахме, че можем
и с по-малко.
(фраза) „Ще задържиш ли тази отровна медуза, докато ти вкарвам дървен шиш между ребрата? Много ти благодаря.“
(фраза) „Ще те пребия, дразниш ме,
тоя кво си мисли, поздрав към приятел“
“Есента винаги е била любимият ми сезон. Времето, когато всичко избухва в последната си красота, сякаш природата е спестявала цяла година за големия си финал.”
не би трябвало да ти се налага
да ги убеждаваш да те искат
те трябва да те желаят сами
понякога
извинението
не идва
когато е желано
а когато най-накрая дойде
вече не е нито желано
нито нужно
Заспивахме голи,
облечени само в чувства.
Сега те няма,
а аз съблякох и чувствата.
Една да е
но да замества всички
останали
да те прави
щастлив
да те кара да се чувстваш
като момиченце
размекнат
да те запознава
със страни
от теб си
които досега
не си виждал
да те подлудява
и да те кара да се питаш
“Как го направи?”
Разбираш, че е щастлива, когато се усмихва без причина.
А може би, причината бе ТОЙ?
Целувайки ме по челото, в мен пламва огън.
Морето е спокойствие.
Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.
Питаш ли се?
Питаш ли се защо вече не съм твоя?
Ами защо ме искаш повече от всякога?
Или пък защо ти липсва ароматът ми?
А смехът ми, след всяка твоя шега?
Или пък начинът, по който те гледах?
Питаш ли се кое най-много ти липсва?
Бях му слабост, виждах го в очите му. Когато ме погледнеше зениците му се разширяваха, тялото му почваше да трепери, а думите му се накъсваха от напрежение.
Искахме се, но сякаш и двамата си бяхме забранили тази любов. Беше толкова чиста и невинна, че ни беше страх да ѝ се отдадем.
Чудя се кое е по-добре? Да обичаш, но да не бъдеш обичан или да бъдеш обичан, но ти да не обичаш?… от кое боли по-малко.
Плс дайте мнения по въпроса
Аз се влюбих в твоята душа, но ти се влюби в тялото ми и точно там се разминахме, моята любов беше духовна, а твоята плътска.
