#цитат
“ Адът не е наказание, а тренировка. ”
-Шинрю Сузуки
“ Ще дойде време, когато си мислиш, че всичко е приключило. Това ще бъде началото. ”
-Луи Лямур
“ Животът се свива или разширява в пропорция с куража на човек. ”
-Анаис Нин
“ Благословен е този, който нищо не очаква, тъй като никога няма да бъде разочарован. ”
-Бенджамин Франклин
“Чудесните неща никога не идват от комфортни зони. ”
“ Винаги съм бил на мнението, че непопулярност, заслужена чрез правене на правилното нещо не е непопулярност, а слава. ”
-Цицерон
“ Добротата е по-важна от мъдростта, и осъзнаването на това е началото на мъдростта. ”
-Теодор Изак
“ Намирам го за полезно да си сам през по-голямата част от времето. Да бъдеш с компания, дори с най-добрата, скоро става досадно и разсейващо. Обичам да бъда сам. Никога не намерих спътник, толкова приятелски, колкото уединението. ”
-Хенри Дейвид Торо
Едно единствено нещо ти е нужно, за да израстваш.
И това са съзнателните действия.
Трупай малки победи и ще стигнеш далеч.
“ Ти си това, което правиш; не това, което казваш, че ще направиш. “
-Карл Юнг
“ Когато си щастлив/а с човека, когото си, няма значение кой не е. “
-Стейси Мартин
Най-ниският ти спад е основа за най-високия ти връх;
В най-големият ти недостатък можеш да откриеш най-голямото ти предимство.
“ Толкова обичаме да сме сред Природата, защото тя няма мнение за нас. “
-Фридрих Ницше
“ Човек страда, само защото взима насериозно това, което боговете са направили за забавление. “
-Алън Уотс
Животът е книга, която малко умеят да четат в реално време.
Отвъд най-голямото падение се крие също толкова голям връх.
Взаимоотношението на другите хора към теб често е отражение на тяхното взаимоотношение със себе си.
Затова можем да си спестим много грижи, ако просто проявим разбиране към това, вместо да приемаме нещата лично.
“ Човек често среща съдбата си по същия път, по който е поел, за да я избегне. ”
-Жан Делафонтен
Не бой се да бъдеш сам/а. Това ти дава свобода; изгражда ти характера; така ще опознаеш себе си.
“ По-добре е да бъдеш мразен за това, което си, отколкото обичан за това, което не си. ”
-Андре Жид
“ За човека е естествено да се отнася с високомерие към тези, които му угодничат, и с уважение към онзи, който не се прекланя пред него. ”
-Тукидид
- Знаеш ли какво е Бог?
- Какво?
- Сещаш ли се, когато искаш нещо, и затваряш очи и започваш да се молиш?
Е, Бог е онзи, който не те чува.
“Ако човек има съвест, той ще страда за грешките си… Това ще бъде неговото наказание, както и неговият затвор.” - Достоевски
Обещавам, че няма да избягам. Кажи на демоните си, че могат да останат, защото тъмнината може да бъде красива.
- Ти заслужаваш повече от още една счупена душа.
- Ние всички сме малко счупени. Някои парчета все още могат да бъдат залепени.
Всички книги доказват една съществена истина: ако интелигентността ти е над определено ниво - животът е непоносим.
“Не знам молитви и не знам
какво и как се казва там,
където няма никой да ме чуе”
“И още там, щом проумях,
че красотата ти е грях,
побързах да съм грешник”
“Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.” - Хайнрих Ханхе
Хората заслужават цялото ти сърце. Ако не можеш да им го дадеш е по-добре да знаят. Това е правилното нещо.
Съвременните отношения са досущ като заведение за бързо хранене. Намираш го някак си, не е това, което търсиш, но си гладен и сядаш. Поръчваш си любов със страст и доверие. Първо пристига страстта и някакъв полуфабрикат, който прилича на доверие. Изяждаш ги набързо, но те са толкова долнопробни, че те заболява стомахът. Плащаш си и ставаш, без да дочакаш любовта. И с времето вкусовите рецептори при някои хора се прецакват и вече не могат да се наслаждават на храната. Става им все тая какво ядат. Бързото хранене ги устройва, а и стомахът вече не ги боли… За щастие ги има и онези, чиито сърца не спират да къркорят. Те са готови да седят на чаша вино, докато съдбата не им сервира онази перфектна комбинация от страст, доверие и нежност, която да ги накара да останат за десерта. Защото, честно казано, парче любов им стига да се чувстват сити.
Самия живот за мен е тъжен, и дори грозен. Да, има красота, но как може заради това да пренебрегна грозотата? Смъртта? Трагедия? Или да се правя, че не съществуват?
Заради тези неща цялата красота губи от блясъка си.
Аз съм на етап, в който аз и моите демони си вайбваме. Преминали сме през Ада заедно и при това положение вече не ни плаши.
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“ - Петя Дубарова
Бяло стихотворение
Подарявам сърцето си! Спешно!
Разпокъсано, есенно, тъжно…
Нека вземе го първия срещнат!
На мен вече не ми е нужно.
Подарявам и нея също -
Любовта, оцеляла на дъното.
Нека никога не се връща!
Нека да се стопи във тъмното!
Обявявам на търг и мечтите ми -
ще са нечии, срещу замяна:
вече да не вали от очите ми,
и у мен капка чувство да няма.
Да забрави душата ми всички
дето с мръсни ръце я бесеха
и разкъсваха я на срички,
докато не намрази себе си.
Подарявам живота си! Писна ми
този, който дотук изживях!
Всяка своя лъжа, всички истини,
всеки свой добродетел и грях.
Подарявам без право на връщане
всички спомени, пеещи нощем,
всяко свое проклето „Обичам те”
всеки поглед
и още,
и още…
Докато не остана празна.
Докато нямам пулс, ни рима.
Щом престана да се наказвам,
белотата ми ще я има.
И сърцето ми ще е изстинало.
После ще се родя, ще тичам…
Но сега подарявам миналото!
За да мога пак да (се) обичам!
Павлина Соколова
Стихосбирка “Римуване на Самотата” ‘2018 г.
Мъжете може да са открили огъня, но жените са тези, които са се научили как да играят с него.
