Съблякох се пред него. Вътрешно. Душата ми остана гола, а той продължаваше да я докосва. Приемаше всяка частичка развалина вътре в нея, като поредната причина да ме заобича още повече.

Заспивахме голи,

облечени само в чувства.

Сега те няма,

а аз съблякох и чувствата.

Поглеждаш го и сякаш гледаш морето…

Красиво е с него

едно такова, сякаш

те залива вълна

със спокойствие.

И в същото време

бушува буря

в сърцето ти.

Една да е

но да замества всички

останали

да те прави

щастлив

да те кара да се чувстваш

като момиченце

размекнат

да те запознава

със страни

от теб си

които досега

не си виждал

да те подлудява

и да те кара да се питаш

“Как го направи?”

Разбираш, че е щастлива, когато се усмихва без причина.

А може би, причината бе ТОЙ?

Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.

Момчета, не ви отива да пищите като малки момиченца и да бягате в кръгче, щом се заговори за чувства.

Гледаха я хиляди очи,

но на нея тези двете, шоколадовите,

само те успяваха да ѝ привлекат вниманието.

Сваляха ѝ милион звезди,

но тя пак избра едната,

която свети повече от всички останали взети заедно.

Да я обикнеш истински е огромна лудост, безкрайно приключение и краен хаос.

Гледах го с такава любов само… Същата, с която кучето ми ме гледаше, щом се прибирах вечер.

Още си облечен, а аз вече съм разтопена.

И откакто дойде ти , декември стана най-топлият месец.

Остави всички онези огромни букети, скъпи бижута и плюшени мечета. Да ми казваш да си закопчая якето, защото е студено;

да оставяш за мен всички желирани бонбони с любимия ни вкус;

да ми отваряш вратата на колата ти;

да ме топлиш в студените зимни вечери;

да ми казваш, че съм красива, дори когато току-що съм станала,

е много по-скъпо от всяко едно материално удоволствие.

Какво е любов?

-Не знам. Няма как да се опише с думи- гледаш в очите и си мислиш, че си най-щастливия човек на света.

Дъждовните вечери ми станаха любими.

Стига да си ти до мен.

Да ме разсмиваш със случки от детството ти; да ми се караш, че не съм си закопчала якето; да предизвикваш желание в мен за още и още от теб; да ме накараш да забравя за всичко около нас, дори и за дъжда, който мокри косата ми.

Да вали и да те има.

Усмивката ти е топлината в студена есенна вечер.

Не ми напомняш на друг, а това го чаках от доста време.

Светът не се върти около щастието.

Върти се около баланса.

Понякога душата ти плаче,

а лицето ти се усмихва.

Понякога си на седмото небе

и после всичко рухва.

А понякога усещаш такава болка,

че вселената е принудена

да ти изпрати щастие,

или него.

-Л.Л.

“ Животът се свива или разширява в пропорция с куража на човек. ”

-Анаис Нин

“ Когато си щастлив/а с човека, когото си, няма значение кой не е. “

-Стейси Мартин

“ Толкова обичаме да сме сред Природата, защото тя няма мнение за нас. “

-Фридрих Ницше

“ Щастието е пеперуда, която когато бъде преследвана, винаги е извън обсега ти, но която, ако седнеш тихо, би могла да кацне върху теб. ”

-Н. Халторн

“ Бъди себе си. Животът е ценен, такъв какъвто е. Всички елементи за твоето щастие са вече тук. Няма нужда от бягане, стремеж, търсене или борба. Просто бъди. ”

-Тик Нят Хан

щом болката може да дойде при теб
щастието също ще успее

 - имай търпение

Да изживяваш
невъзможното щастие
всеки ден - 
но само в мислите си.

•Гледаш го един такъв арогантен, леко сериозен, в душата изтормозен и въпреки това винаги се усмихва.•