Само хората, които все още

не са изпитвали истинската любов,

си мислят, че любовта боли.

Всъщност хора, любовта цъфти.

Любовта е комфорт, уют, тишина.

Любовта е всичко, но не и мъка.

И да, трудна е за откриване.

Но уловката е, че тя не се търси.

Тя сама идва.

В най-правилния момент.

Почакайте. ❤️

-Л.Л.

Никога няма да бъдеш мен.

Ти си черно и бяло.

Аз съм цялата дъга.

-Л.Л.

Фея

Плача на земята,

а той е пак при нея,

не ми излиза от главата,

на кого душата аз да си излея?

Сърцето ми седи

на парченца там на пода,

но да си разбит

и без това е днешна мода.

Исках просто аз да бъда

малко като нея,

но как да се превърнеш в дявол,

когато ти си фея.

-Л.Л.

Как някой може да бъде толкова надалеч,

а сърцето му да се усеща в ръцете ти?

-Л.Л.

Нищо не боли повече,

от това не само тялото да е изневерило,

но и сърцето.

-Л.Л.

От страх да не те загубя,

понякога наистина съм малко груб,

но пък страха да не те загубя

ме прави всеки ден все по-луд..

по теб

-Л.Л.

Светът не се върти около щастието.

Върти се около баланса.

Понякога душата ти плаче,

а лицето ти се усмихва.

Понякога си на седмото небе

и после всичко рухва.

А понякога усещаш такава болка,

че вселената е принудена

да ти изпрати щастие,

или него.

-Л.Л.

Обичам ангелите ѝ.

Влюбен съм в дяволите ѝ.

В рая ли съм или в ада?)

Заедно сме

В едно легло,

На работа в офиса.

Заедно сме

Където сме щастливи,

Когато не се караме като гимназисти.

Когато си споделяме всичко

И не ни е страх от другия.

И в мечтите си сме заедно.

А в реалността защо не успяхме?)

Идвам към теб

И отново се връщам.

Лутам се малко

Не знам къде да завия

От малък научих

Най-прекият път е право в сърцето

Минава през усмивката,

Малките моменти и големите също

Но знаеш със сигурност

Къде ще те отведе.

Право при мен и леко в ляво

Където те усещам постоянно.)

Изгубих се някъде

Между фалша

И истинското

Из маски и стени

Из студени прегръдки

И топли предателства

Неизказани думи

Недоразбрани моменти

Пропуснати залези

И недочакани изгреви

Из между всички хора

Но не и човеци

Дано този път поне

Ти ме намериш…)

Пълната стая

С всякакви хора.

Всички се виждат

Никой не гледа…

Някои се срещат

За първи път

Други са на първа среща

В този момент.

Трети си мислят

Това е животът

Раждаш се, живееш.

Умираш накрая.

Обичаме от време на време.

Когато имаме време.

Часовникът няма батерии

Не показва колко остава.

Мисля си вече

Къде се изгуби това време?

Кой го открадна, дали се изгуби?

Май забравихме да се обичаме

Когато всъщност

Сме заедно в тълпата

С другите

Но търсим единствено

Две очи отсреща

И времето, което остана.)

Ако да те обичам повече от всичко е грешно не искам да съм праведен.)

През живота си имам много пороци, но два никога няма да мога да изкупя.

Първият, че я накарах да ме заобича.

Вторият, че не я обичах достатъчно.)

Ами, ако ми се обадиш само още веднъж и тогава всичко би било наред?

Ако ти искаше….щеше.)

Не съм фокусник, но те накарах да изчезнеш.

Жалко, че нямаше скрита вратичка за влизане.)

Не знам какво направи с мен, че след година и половина като те видя треперя все едно всеки момент ще умра, а всъщност мисля, че тогава живея най-много.)

Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?

Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.

“Не се надявай твърде много, може да не стане това, което искаш…”. Докато съществува такъв отговор в речника на хората, аз не отговарям за думите, които ще изрека и щетите, които ще нанеса, защитавайки себе си, за да засегна тяхното его. “