#bg tumblr
Всички сме вече на възраст,
в която всеки е минал през тежката любов,
тази изпепеляващата..
и само най-смелите са оцелели от нея
и са готови да обичат отново.
-Л.Л.
Никога няма да бъдеш мен.
Ти си черно и бяло.
Аз съм цялата дъга.
-Л.Л.
И какво като казваш, че искаш да си с мен?
И слънцето всеки ден осветява планетата,
опитвайки се да докаже,
че намеренията му са само да ни стопли,
и все пак измръзваме.
-Л.Л.
Как някой може да бъде толкова надалеч,
а сърцето му да се усеща в ръцете ти?
-Л.Л.
Оркесър бие в сърцето ми,
цял зоопарк танцува в стомаха ми,
а да не говорим за тялото ми,
..свлича се като водопад.
И всичко това,
само от едно докосване.
- Л.Л.
Хиляди галерии не биха събрали изкуството,
което е събрано в очите му.
-Л.Л.
Ако някога изчезна
и се чудите къде съм..
потърсете ме в трапчинките му.
-Л.Л.
Да се прибереш от дълъг ден
уморен, изтощен,
да видиш любимия човек,
да те прегърне и да каже;
“Как мина деня ти, беше ли всичко наред?”,
а ти да отвърнеш:
“Не, но вече е.”
<3
-Л.Л.
Hygge:
Уютът от чаша чай,
топло одеяло,
канела, книга
..
нечия прегръдка,
нечие сърце..
Или в по-точен превод:
H(you)gge
- Л.Л.
Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?
В един момент спираш да слушаш разговорите на другите и тогава започваш да осъзнаваш, че през цялото време е било притеснително тихо вътре в теб. Поемаш въздух и нарушаваш тишината, започваш да говориш, да визуализираш мечтите си, изграждаш себе си и осъзнаваш, че толкова дълго време си слушал другите и си пренебрегвал себе си, че света вътре в теб е останал запустял. Еми да, време е да поставиш себе си с предимство пред другите!
Ако не мога да приема нещо, значи не съм се отказала и все още има време да го променя.
Знаеш, че си пораснал, когато започнеш да прощаваш държанието на всички твои близки хора без да съдиш действията им, без да изискваш обяснение, просто тихо изчакаш да мине тяхната буря, за да им внесеш малко радост, в момента, в който видиш, че са изтощени и имат нужда от теб.
Ще престана ли да плача, отговаряйки на съобщенията ти, окуражавайки те да преследваш мечтите си и щастието си, докато аз гледам моите мечти и щастие да си отиват?
А най-боли, когато си бил до някого в добро и лошо, а когато ти започнеш да израстваш или пък да пропадаш него го няма.
Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.
“Не се надявай твърде много, може да не стане това, което искаш…”. Докато съществува такъв отговор в речника на хората, аз не отговарям за думите, които ще изрека и щетите, които ще нанеса, защитавайки себе си, за да засегна тяхното его. “
“Тъкмо да се откажеш и нещо те побутва,
я към добро, я към лошо…”
- Старите ти навици май умират трудно?
+ Той(Тя) не е навик, а човек, по-сложно е…
Какъв е смисълът да правиш любов, ако ще я правиш всеки път по един и същ начин?
