#бг цитати
Нещо за размисъл.
Ако срещнеш правилния човек, но в неподходящото време, дали някога съдбата ще ви събере?
Или просто се примиряваш с факта, че никога няма да се имате?
Как се преживява нещо неизживяно?
или може би никога не се..
Най обичам с моя си човек да лежим голи, сгушени. Той е топъл, чак гори, а на мен краката ми ледени и той се стряска като докоснат кожата му. Лежи по корем, прегърнал ме с една ръка, сложил глава на онова място между рамото и врата ми, и аз усещам топлия му дъх върху кожата си … тогава, в тези моменти, имам чувството, че държа целия свят в ръцете си. Че съм обгърнала една мини вселена в обятията си, която ми се е доверила до толкова, че в най-уязвимия си момент - когато спи, спи до мен, тихо и спокойно
“ Винаги съм бил на мнението, че непопулярност, заслужена чрез правене на правилното нещо не е непопулярност, а слава. ”
-Цицерон
“ Добротата е по-важна от мъдростта, и осъзнаването на това е началото на мъдростта. ”
-Теодор Изак
Едно единствено нещо ти е нужно, за да израстваш.
И това са съзнателните действия.
Трупай малки победи и ще стигнеш далеч.
“ Толкова обичаме да сме сред Природата, защото тя няма мнение за нас. “
-Фридрих Ницше
Животът е книга, която малко умеят да четат в реално време.
Отвъд най-голямото падение се крие също толкова голям връх.
“ Човек често среща съдбата си по същия път, по който е поел, за да я избегне. ”
-Жан Делафонтен
“ За човека е естествено да се отнася с високомерие към тези, които му угодничат, и с уважение към онзи, който не се прекланя пред него. ”
-Тукидид
- Знаеш ли какво е Бог?
- Какво?
- Сещаш ли се, когато искаш нещо, и затваряш очи и започваш да се молиш?
Е, Бог е онзи, който не те чува.
“Ако човек има съвест, той ще страда за грешките си… Това ще бъде неговото наказание, както и неговият затвор.” - Достоевски
Обещавам, че няма да избягам. Кажи на демоните си, че могат да останат, защото тъмнината може да бъде красива.
- Ти заслужаваш повече от още една счупена душа.
- Ние всички сме малко счупени. Някои парчета все още могат да бъдат залепени.
Всички книги доказват една съществена истина: ако интелигентността ти е над определено ниво - животът е непоносим.
“Не знам молитви и не знам
какво и как се казва там,
където няма никой да ме чуе”
“И още там, щом проумях,
че красотата ти е грях,
побързах да съм грешник”
“Ангелите я наричат небесна радост, дяволите я наричат адска мъка, хората я наричат Любов.” - Хайнрих Ханхе
Хората заслужават цялото ти сърце. Ако не можеш да им го дадеш е по-добре да знаят. Това е правилното нещо.
Съвременните отношения са досущ като заведение за бързо хранене. Намираш го някак си, не е това, което търсиш, но си гладен и сядаш. Поръчваш си любов със страст и доверие. Първо пристига страстта и някакъв полуфабрикат, който прилича на доверие. Изяждаш ги набързо, но те са толкова долнопробни, че те заболява стомахът. Плащаш си и ставаш, без да дочакаш любовта. И с времето вкусовите рецептори при някои хора се прецакват и вече не могат да се наслаждават на храната. Става им все тая какво ядат. Бързото хранене ги устройва, а и стомахът вече не ги боли… За щастие ги има и онези, чиито сърца не спират да къркорят. Те са готови да седят на чаша вино, докато съдбата не им сервира онази перфектна комбинация от страст, доверие и нежност, която да ги накара да останат за десерта. Защото, честно казано, парче любов им стига да се чувстват сити.
Самия живот за мен е тъжен, и дори грозен. Да, има красота, но как може заради това да пренебрегна грозотата? Смъртта? Трагедия? Или да се правя, че не съществуват?
Заради тези неща цялата красота губи от блясъка си.
Аз съм на етап, в който аз и моите демони си вайбваме. Преминали сме през Ада заедно и при това положение вече не ни плаши.
Звездите са звезди, защото са високо.
„Не искам да живея в заслепение… Всичко е така опорочено, някъде отвътре, от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, хора чисти и необикновени. Ако има, то те са нещастници.“ - Петя Дубарова
