#алкохол

Опитваш се да ме заместиш с алкохол, цигари, наркотици,

но не осъзнаваш, че те само те карат да мислиш за мен.

Аз те замествам с шумни партита, непознати хора и безмислени разговори,

преструвайки се, че дори не помня същестуването ти.

Но приятелю, когато сърцето ти е другаде, каквото и да правиш, ти винаги ще се връщаш там където си го оставил.

До кога така ще плачеш,

тайно, тихо, заглушено?

До кога за отминалото вчера ще скърбиш?

До кога за думите и грешките съдбовни

ще продължиш да ме кориш?

До кога ще дебнеш да останем насаме,

за да ме глождиш, дупчиш и болиш?

До кога ще идваш с мен под душа,

да ме къпеш със сълзи и вина?

До кога?

вместо да се питам колко струвам,

да обичам силно пак и да рисувам,

и да мога всичко само с тия две ръце,

ах, болнаво мое, скъпо, кърваво сърце…

остави ми малко сила,

скътан пристан,

късче суша,

та да мога аз сама да си простя.

какво е това, което те кара да вярваш, че 2019-та ще бъде по-добра?

това, което не те убива, само те напива.

Лютива Мента

Водата искаше да каже: “Тъжна съм”…

и изнамери жаждата.

Аббас Хусейн, Ирак

(Превод: Мая Ценова)

Имаш право на едно желание.

Знаеш ли какво искаш?

Любовта ни не беше любов.

Любовта ни, тя беше раздяла.

Ние просто си тръгнахме,

имаше два пътя.

Ние просто си тръгнахме

и това беше просто

раздяла.

Двата пътя, в които

ние си тръгнахме.

Нямаше нито сълзи,

нямаше даже тъга.

Ние просто се срещнахме

и любовта ни

не беше любов,

любовта ни,

тя беше раздяла.

Любовта ни бе среща —

единствена среща

с два пътя,

единия водеше много далече.

Иван Пейчев