Живота е като книга.

Важно е да я завършиш, както си мечтал,

преди да ти е свършило мастилото.

-Л.Л.

Обичайте.

Безвъзмездно, безбожно и безгранично.

Любовта е съкровище,

което е много надълбоко скрито във всеки.

Само най-смелите търсачи го намират.

-Л.Л.

Фея

Плача на земята,

а той е пак при нея,

не ми излиза от главата,

на кого душата аз да си излея?

Сърцето ми седи

на парченца там на пода,

но да си разбит

и без това е днешна мода.

Исках просто аз да бъда

малко като нея,

но как да се превърнеш в дявол,

когато ти си фея.

-Л.Л.

Оркесър бие в сърцето ми,

цял зоопарк танцува в стомаха ми,

а да не говорим за тялото ми,

..свлича се като водопад.

И всичко това, 

само от едно докосване. 

- Л.Л.

Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?

Ако не мога да приема нещо, значи не съм се отказала и все още има време да го променя.

Знаеш, че си пораснал, когато започнеш да прощаваш държанието на всички твои близки хора без да съдиш действията им, без да изискваш обяснение, просто тихо изчакаш да мине тяхната буря, за да им внесеш малко радост, в момента, в който видиш, че са изтощени и имат нужда от теб.

Ще престана ли да плача, отговаряйки на съобщенията ти, окуражавайки те да преследваш мечтите си и щастието си, докато аз гледам моите мечти и щастие да си отиват?

Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.

Бъди какъвто си, но на каква цена би попитал някой човек? Аз лично не таксувам, така че, който и да си, сигурно си прекрасен по твой начин.

Friendly reminder :)

Чакал ли си някого да се върне? Чакал ли си го с убеждението, че ще го няма ден, два, седмица? Чакал ли си някого, който не се е върнал? Питал ли си се въпроси, които са те довели до умора, безсилие? Изпитвал ли си онова чувство на примесен яд и тъга, усещането, че ти нямаш какво да промениш за момента и трябва да чакаш, чакаш, чакаш, да си търпелив, да си ужасяващо търпелив? Защото мен търпението ме прави студена и непукистична. А, аз обичам да ми е топло, обичам да поддържам отношенията си топли и близки, студенината убива, тя те обезсърчава, тя те наранява, не, ти се нараняваш за другите, за техните грешки, за техните избори. Искам да се изправя срещу всичките си страхове и да ги преборя, искам да покажа на себе си, че мога, мога всичко, което си наумя. Мога по-добре и без тях.

“В този живот даваш всичко от себе си само веднъж, всеки следващ път никога не е същото…”

Преди исках кола, за да спра да изпускам всички онези красиви залези и изгреви. А сега стоя в колата си, слушайки тъжна музика, не знаейки какво точно чувствам, мислейки си как знам 12 различни маршрута до дома ти и се чудя, кое точно ме спира да дойда и да те потърся ?

Само знам, че е истина, задържиш ли се прекалено дълго време на място, което е токсично за теб, свикваш и после сърце не ти дава да си тръгнеш.

Ти винаги си бил добър приятел,

аз просто изчезнах,

без да обясня,

от страх,

че всичко ще разваля…

И стените помнят,

и аз помня,

как допряни бяхме един до друг.

Защото така бе писано,

да се срещнем,

да се разделим,

да си обещаем,

да си оставим вратичка,

че някой ден ще се срещнем,

когато порастнем и помъдреем.

Е, вече знаеш ли какво искаш?

Защото аз съм там, където ти ме остави.

Чакам теб.

Стари работи изплуващи на повърхността, докато всеки път търсиш в нечии очи, онези които никога не ще забравиш. Искаш да замениш нещо незаменимо и тогава разбираш, че всичко може да се замени само не и хората, които очите ти помнят с най-малкия детайл.

Промените, събитията в живота, които човек, който е в застой, очаква с нетърпение, но какво правиш, когато промените са толкова много и тотално променящи твоя начин на живот и характер, когато години наред всичко е било прекалено тихо и ти си забравил какво е било да се живее и сега ти е ужасно трудно, ужасно бавен си в свикването с най-малките промени, закърнял си…

До кога така ще плачеш,

тайно, тихо, заглушено?

До кога за отминалото вчера ще скърбиш?

До кога за думите и грешките съдбовни

ще продължиш да ме кориш?

До кога ще дебнеш да останем насаме,

за да ме глождиш, дупчиш и болиш?

До кога ще идваш с мен под душа,

да ме къпеш със сълзи и вина?

До кога?

вместо да се питам колко струвам,

да обичам силно пак и да рисувам,

и да мога всичко само с тия две ръце,

ах, болнаво мое, скъпо, кърваво сърце…

остави ми малко сила,

скътан пристан,

късче суша,

та да мога аз сама да си простя.

обичам да те целувам.

обичам да те докосвам.

обичам да те усещам.

обичам да те гледам.

обичам да те обичам.

но повече от всичко

обичам да те правя щастлив ❤

това, което не те убива, само те напива.

Лютива Мента

гушкане

- така ми е много топло. не мога да дишам.

- за какво ти е да дишаш, когато можеш да ме целуваш?

- ако не мога да дишам, няма да мога и да те целувам…

- тогава не спирай да дишаш. никога.

❤

Имаш право на едно желание.

Знаеш ли какво искаш?

„Не оставай без любов, за да не умреш. Умри с любов, за да останеш жив.”

unknown

Любовта ни не беше любов.

Любовта ни, тя беше раздяла.

Ние просто си тръгнахме,

имаше два пътя.

Ние просто си тръгнахме

и това беше просто

раздяла.

Двата пътя, в които

ние си тръгнахме.

Нямаше нито сълзи,

нямаше даже тъга.

Ние просто се срещнахме

и любовта ни

не беше любов,

любовта ни,

тя беше раздяла.

Любовта ни бе среща —

единствена среща

с два пътя,

единия водеше много далече.

Иван Пейчев

не те обичам, защото имам нужда от теб.

имам нужда от теб, защото те обичам.

Лютива Мента