#тъга
През колкото и трудности да преминаваш,
никога не се отказвай.
Не спирай.
Върви смело напред.
Винаги има светлина в края на тунела.
Това, че твоят
е малко по-дълъг
от на станалите,
не значи, че светлината не чака за теб.
- Л.Л х П.М
Бях погубена, от това
все да търся любовта.
Попаднах в много ръце,
с празни души
и в много очи,
с празни сърца.
По пътя към любовта
открих най-важното нещо
себе си.
И честно казано, спечелих.
-Л.Л.
Хората винаги казват:
“Следвай сърцето си, не мозъка.”
Но какво правиш,
когато сърцето ти иска всичко,
за което мозъка ти ще те накара да платиш?
-Л.Л.
Любовта е единственото нещо не света,
което ще те накара да викаш и да плачеш,
да се мразиш и да я мразиш,
да преглъщаш буци от болка
и да умираш.
А накрая ще ти донесе човек,
който да те кара да летиш от щастие
достатъчно високо,
за да те убие отново.
-Л.Л.
На следващата ми любов
няма да ти обещая завинаги,
а просто колкото се може по-дълго.
-Л.Л.
Обичам ангелите ѝ.
Влюбен съм в дяволите ѝ.
В рая ли съм или в ада?)
Заедно сме
В едно легло,
На работа в офиса.
Заедно сме
Където сме щастливи,
Когато не се караме като гимназисти.
Когато си споделяме всичко
И не ни е страх от другия.
И в мечтите си сме заедно.
А в реалността защо не успяхме?)
Идвам към теб
И отново се връщам.
Лутам се малко
Не знам къде да завия
От малък научих
Най-прекият път е право в сърцето
Минава през усмивката,
Малките моменти и големите също
Но знаеш със сигурност
Къде ще те отведе.
Право при мен и леко в ляво
Където те усещам постоянно.)
Изгубих се някъде
Между фалша
И истинското
Из маски и стени
Из студени прегръдки
И топли предателства
Неизказани думи
Недоразбрани моменти
Пропуснати залези
И недочакани изгреви
Из между всички хора
Но не и човеци
Дано този път поне
Ти ме намериш…)
Пълната стая
С всякакви хора.
Всички се виждат
Никой не гледа…
Някои се срещат
За първи път
Други са на първа среща
В този момент.
Трети си мислят
Това е животът
Раждаш се, живееш.
Умираш накрая.
Обичаме от време на време.
Когато имаме време.
Часовникът няма батерии
Не показва колко остава.
Мисля си вече
Къде се изгуби това време?
Кой го открадна, дали се изгуби?
Май забравихме да се обичаме
Когато всъщност
Сме заедно в тълпата
С другите
Но търсим единствено
Две очи отсреща
И времето, което остана.)
Ако да те обичам повече от всичко е грешно не искам да съм праведен.)
През живота си имам много пороци, но два никога няма да мога да изкупя.
Първият, че я накарах да ме заобича.
Вторият, че не я обичах достатъчно.)
Ами, ако ми се обадиш само още веднъж и тогава всичко би било наред?
Ако ти искаше….щеше.)
Не съм фокусник, но те накарах да изчезнеш.
Жалко, че нямаше скрита вратичка за влизане.)
Не знам какво направи с мен, че след година и половина като те видя треперя все едно всеки момент ще умра, а всъщност мисля, че тогава живея най-много.)
“В живота са неизбежни две неща: нещастието и смъртта.”
Принципът да отхвърля нещата, които не разбира, спасяваше света ѝ от разрушение.
Тъжно, много, много тъжно.
Ако не мога да приема нещо, значи не съм се отказала и все още има време да го променя.
Нещо за размисъл.
Ако срещнеш правилния човек, но в неподходящото време, дали някога съдбата ще ви събере?
Или просто се примиряваш с факта, че никога няма да се имате?
Как се преживява нещо неизживяно?
или може би никога не се..
Да се разкриеш толкова много пред някого, че да те е страх от силата която има над теб.
Хубаво ли е или лошо?
Опитваш се да ме заместиш с алкохол, цигари, наркотици,
но не осъзнаваш, че те само те карат да мислиш за мен.
Аз те замествам с шумни партита, непознати хора и безмислени разговори,
преструвайки се, че дори не помня същестуването ти.
Но приятелю, когато сърцето ти е другаде, каквото и да правиш, ти винаги ще се връщаш там където си го оставил.
Винаги си бил с его,
правеше се, че не се интересуваш от мен,
а после ми пишеше уж случайно,
правеше се, че си че преживял,
“преживя” ме, след като изтри всяка наша снимка,
правеше се, че не си ме обичал,
но накрая не можа да обичаш друга,
винаги си бил с его,
е… сега си остана само с него
