Заспивахме голи,

облечени само в чувства.

Сега те няма,

а аз съблякох и чувствата.

Понякога се нуждая единствено от морето, шумът на вълните и спокойствието, което донасят със себе си…

Разбираш, че е щастлива, когато се усмихва без причина.

А може би, причината бе ТОЙ?

ЛЮБОВ

онази любов, която те кара да поставиш себе си след някого.

онази любов, която след време ще е още по-дълбока.

същата, заради която стоиш будна до късно.

тази любов, за която не си намираш извинения.

любовта, заради която не пишеш.

та кой ще успее да опише това чувство?

Целувайки ме по челото, в мен пламва огън.

Морето е спокойствие.

Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.

Питаш ли се?

Питаш ли се защо вече не съм твоя?

Ами защо ме искаш повече от всякога?

Или пък защо ти липсва ароматът ми?

А смехът ми, след всяка твоя шега?

Или пък начинът, по който те гледах?

Питаш ли се кое най-много ти липсва?