Мазохизъм е да напръскаш дрехите си със същия аромат като неговия.

След раздяла.

А как само умееш да ме подлудяваш дори и с един поглед, една дума, едно движение.

Съблякох се пред него. Вътрешно. Душата ми остана гола, а той продължаваше да я докосва. Приемаше всяка частичка развалина вътре в нея, като поредната причина да ме заобича още повече.

Заспивахме голи,

облечени само в чувства.

Сега те няма,

а аз съблякох и чувствата.

А колко хубаво и спокойно може да бъде, когато нямаш нужда от момче, за да оцвети деня ти.

Една да е

но да замества всички

останали

да те прави

щастлив

да те кара да се чувстваш

като момиченце

размекнат

да те запознава

със страни

от теб си

които досега

не си виждал

да те подлудява

и да те кара да се питаш

“Как го направи?”

Разбираш, че е щастлива, когато се усмихва без причина.

А може би, причината бе ТОЙ?

ЛЮБОВ

онази любов, която те кара да поставиш себе си след някого.

онази любов, която след време ще е още по-дълбока.

същата, заради която стоиш будна до късно.

тази любов, за която не си намираш извинения.

любовта, заради която не пишеш.

та кой ще успее да опише това чувство?

Целувайки ме по челото, в мен пламва огън.

Разбираш, че е любов, когато си бил най-големия егоист, но вече поставяш щастието на някого пред своето собствено.

Питаш ли се?

Питаш ли се защо вече не съм твоя?

Ами защо ме искаш повече от всякога?

Или пък защо ти липсва ароматът ми?

А смехът ми, след всяка твоя шега?

Или пък начинът, по който те гледах?

Питаш ли се кое най-много ти липсва?

Мразех го адски много, но го обичах 10 пъти повече.

Изглеждаше толкова силен, толкова умен и самоуверен, някак безстрашен, нямаше граници за теб… така те виждах в моите очи, точно за това се влюбих. Постепенно започвах да виждам страховете ти, оказа се страхливец, видях глупавите ти грешки, оказа се глупак, видях че не вярваш в себе си и те е страх да прекрачиш границите на непознатото, но аз отново не се отказах от теб, имах вяра, че заедно, ще постигнем всичко.

Бях му слабост, виждах го в очите му. Когато ме погледнеше зениците му се разширяваха, тялото му почваше да трепери, а думите му се накъсваха от напрежение.

Аз му показах какво е да си безстрашен. Не защото аз самата бях такава, но той ме караше да се чувствам безстрашна, когато знаех че той е до мен.

Всички сме вече на възраст,

в която всеки е минал през тежката любов,

тази изпепеляващата..

и само най-смелите са оцелели от нея

и са готови да обичат отново.

-Л.Л.

Нищо не боли повече,

от това не само тялото да е изневерило,

но и сърцето.

-Л.Л.

Някога ядосвали ли сте се на дъжда,

или на снега и слънцето,

че докосват вашия човек,

повече от колкото вие самите?

Аз постоянно.

-Л.Л.

Той търсеше спасение,

а единственото му спасение бях аз.

И така се гонехме в кръг,

без нито единия да настигне другия. 

Кажи ми, че имам красива душа и ще разбереш какво означава да си заобиколен от вълшебства.)