#любовныйроман

LIVE

Заедно сме

В едно легло,

На работа в офиса.

Заедно сме

Където сме щастливи,

Когато не се караме като гимназисти.

Когато си споделяме всичко

И не ни е страх от другия.

И в мечтите си сме заедно.

А в реалността защо не успяхме?)

Идвам към теб

И отново се връщам.

Лутам се малко

Не знам къде да завия

От малък научих

Най-прекият път е право в сърцето

Минава през усмивката,

Малките моменти и големите също

Но знаеш със сигурност

Къде ще те отведе.

Право при мен и леко в ляво

Където те усещам постоянно.)

Изгубих се някъде

Между фалша

И истинското

Из маски и стени

Из студени прегръдки

И топли предателства

Неизказани думи

Недоразбрани моменти

Пропуснати залези

И недочакани изгреви

Из между всички хора

Но не и човеци

Дано този път поне

Ти ме намериш…)

През живота си имам много пороци, но два никога няма да мога да изкупя.

Първият, че я накарах да ме заобича.

Вторият, че не я обичах достатъчно.)

Не знам какво направи с мен, че след година и половина като те видя треперя все едно всеки момент ще умра, а всъщност мисля, че тогава живея най-много.)

Всяка жена е красива и ако ѝ го показваш ще си перфектен за нея.

С повечето жени можеш да започнеш смислен разговор, но не трябва да е много задълбочен, за да не излезеш виновен накрая.

Но с една единствена няма да искаш да започнеш нищо от страх да не приключи.)

Огледала

Къщата голяма

В почти всяка стая с огледала

Сутрин ставаш

Оглеждаш се и оправяш

Всичко онова, което не е стандартно

Влизаш в следващата стая,

Обличаш се за работа

Оглеждаш се отново

- Как ми стоят?, започваш да се чудиш

Вече идва време за тръгване

Отиваш до вратата и пак се оглеждаш

И така продължава всеки следващ ден

Всяка седмица, месец, година…цял живот

Докато гледайки през чуждите очи и оглеждайки се в изкривени огледала

Изживяваш нечий чужд живот без да си огледал своя дори отдалеч.)

loading