#истинска любов
Само хората, които все още
не са изпитвали истинската любов,
си мислят, че любовта боли.
Всъщност хора, любовта цъфти.
Любовта е комфорт, уют, тишина.
Любовта е всичко, но не и мъка.
И да, трудна е за откриване.
Но уловката е, че тя не се търси.
Тя сама идва.
В най-правилния момент.
Почакайте. ❤️
-Л.Л.
Всички сме вече на възраст,
в която всеки е минал през тежката любов,
тази изпепеляващата..
и само най-смелите са оцелели от нея
и са готови да обичат отново.
-Л.Л.
Някога ядосвали ли сте се на дъжда,
или на снега и слънцето,
че докосват вашия човек,
повече от колкото вие самите?
Аз постоянно.
-Л.Л.
Ако някога изчезна
и се чудите къде съм..
потърсете ме в трапчинките му.
-Л.Л.
Преместих се в новия град,
новите хора,
новата къща,
новата работа
…
старите чувства.
-Л.Л.
Морето, небето
и любовта ми към теб,
са единствената причина
да вярвам в безкрайността.
-Л.Л.
Ти си (като) капан за сънища.
Хващаш ме всяка вечер, а на сутринта ме пускаш. Оставяш ме да си припомням през целия ден откъслечни спомени какво е било. А аз нямам търпение да заспя отново и да видя какво въображението (м)ти е измислило за следващата нощ.)
И ако той беше палитра с най - различни цветове, то тя беше четката, а заедно се превръщаха в изкуство.)
Нещо в мен продължава да се чупи.
Само с мисълта за любовта.
Любовта, която в сърцето си тая.
Едничка тя тебе сполетя.
Но отхвърли я без капка ти тъга.
И дори не позволи да се разкрие.
И да сграбчи твоето сърце, обвито с тъмна и сива стена, оковано с хиляди вериги.
Хвана я и я прекърши все едно
малко дете
Но казват хората “на децата лесно им минава.”
Значи и на мене ще мине.
Таз любов, чийто плам догаря.
В центъра на моето сърце.
Но помни ме ти, любими мой.
Аз не ще те забравя и с последния си дъх любовта си в пепел няма да превърна.
А ти не тъжи за времето, което пропиля в опит да не ме обичаш.
Някой ден ще дойдеш при мен, ще ме прегърнеш.
И тогава огън с огън ще се докосне
- сърце до сърце и ръка за ръка.)
Всяка жена е красива и ако ѝ го показваш ще си перфектен за нея.
С повечето жени можеш да започнеш смислен разговор, но не трябва да е много задълбочен, за да не излезеш виновен накрая.
Но с една единствена няма да искаш да започнеш нищо от страх да не приключи.)
Краят на лятото
И в мислите ми всички
Моменти от него
Смяхме се заедно
И всички места,
На които отидохме.
И малките изненади,
Които си правихме.
И най - важният ден
От цялото лято
Когато се скарахме
Естествено за нещо минимално
Но в крайна сметка
Огромната скала,
Която не успяхме да
Отместим по общия ни път.
А ето есента започна,
А ти остана в лятото.)
Огледала
Къщата голяма
В почти всяка стая с огледала
Сутрин ставаш
Оглеждаш се и оправяш
Всичко онова, което не е стандартно
Влизаш в следващата стая,
Обличаш се за работа
Оглеждаш се отново
- Как ми стоят?, започваш да се чудиш
Вече идва време за тръгване
Отиваш до вратата и пак се оглеждаш
И така продължава всеки следващ ден
Всяка седмица, месец, година…цял живот
Докато гледайки през чуждите очи и оглеждайки се в изкривени огледала
Изживяваш нечий чужд живот без да си огледал своя дори отдалеч.)
