#любовь
Ти си (като) капан за сънища.
Хващаш ме всяка вечер, а на сутринта ме пускаш. Оставяш ме да си припомням през целия ден откъслечни спомени какво е било. А аз нямам търпение да заспя отново и да видя какво въображението (м)ти е измислило за следващата нощ.)
Невидима
Влюбих се в теб, когато видях малките детайли на характера ти, а за теб останах невидима дори когато имаше толкова какво да видиш.
Представи си да ме беше погледнал…щеше да се откриеш в погледа ми.)
Така и не научих какво е животът. Всички казват, че има трудни и лесни моменти. В моя се сещам само за един момент - когато се влюбих в теб.)
Обичам ангелите ѝ.
Влюбен съм в дяволите ѝ.
В рая ли съм или в ада?)
Заедно сме
В едно легло,
На работа в офиса.
Заедно сме
Където сме щастливи,
Когато не се караме като гимназисти.
Когато си споделяме всичко
И не ни е страх от другия.
И в мечтите си сме заедно.
А в реалността защо не успяхме?)
Идвам към теб
И отново се връщам.
Лутам се малко
Не знам къде да завия
От малък научих
Най-прекият път е право в сърцето
Минава през усмивката,
Малките моменти и големите също
Но знаеш със сигурност
Къде ще те отведе.
Право при мен и леко в ляво
Където те усещам постоянно.)
Изгубих се някъде
Между фалша
И истинското
Из маски и стени
Из студени прегръдки
И топли предателства
Неизказани думи
Недоразбрани моменти
Пропуснати залези
И недочакани изгреви
Из между всички хора
Но не и човеци
Дано този път поне
Ти ме намериш…)
Пълната стая
С всякакви хора.
Всички се виждат
Никой не гледа…
Някои се срещат
За първи път
Други са на първа среща
В този момент.
Трети си мислят
Това е животът
Раждаш се, живееш.
Умираш накрая.
Обичаме от време на време.
Когато имаме време.
Часовникът няма батерии
Не показва колко остава.
Мисля си вече
Къде се изгуби това време?
Кой го открадна, дали се изгуби?
Май забравихме да се обичаме
Когато всъщност
Сме заедно в тълпата
С другите
Но търсим единствено
Две очи отсреща
И времето, което остана.)
Ако да те обичам повече от всичко е грешно не искам да съм праведен.)
През живота си имам много пороци, но два никога няма да мога да изкупя.
Първият, че я накарах да ме заобича.
Вторият, че не я обичах достатъчно.)
Ами, ако ми се обадиш само още веднъж и тогава всичко би било наред?
Ако ти искаше….щеше.)
Не съм фокусник, но те накарах да изчезнеш.
Жалко, че нямаше скрита вратичка за влизане.)