Любовта е единственото нещо не света,

което ще те накара да викаш и да плачеш,

да се мразиш и да я мразиш,

да преглъщаш буци от болка

и да умираш.

А накрая ще ти донесе човек,

който да те кара да летиш от щастие

достатъчно високо,

за да те убие отново.

-Л.Л.

Обичайте.

Безвъзмездно, безбожно и безгранично.

Любовта е съкровище,

което е много надълбоко скрито във всеки.

Само най-смелите търсачи го намират.

-Л.Л.

Фея

Плача на земята,

а той е пак при нея,

не ми излиза от главата,

на кого душата аз да си излея?

Сърцето ми седи

на парченца там на пода,

но да си разбит

и без това е днешна мода.

Исках просто аз да бъда

малко като нея,

но как да се превърнеш в дявол,

когато ти си фея.

-Л.Л.

Толкова време си мислиш,

че човек ти е дом,

а той се оказва палатка.

-Л.Л.

И какво като казваш, че искаш да си с мен?

И слънцето всеки ден осветява планетата,

опитвайки се да докаже,

че намеренията му са само да ни стопли,

и все пак измръзваме.

-Л.Л.

Как някой може да бъде толкова надалеч,

а сърцето му да се усеща в ръцете ти?

-Л.Л.

Нищо не боли повече,

от това не само тялото да е изневерило,

но и сърцето.

-Л.Л.

Някога ядосвали ли сте се на дъжда,

или на снега и слънцето,

че докосват вашия човек,

повече от колкото вие самите?

Аз постоянно.

-Л.Л.

Той търсеше спасение,

а единственото му спасение бях аз.

И така се гонехме в кръг,

без нито единия да настигне другия. 

Аз съм жена-огън.

Доближиш ли се,

топля.

Приближиш ли се прекалено,

изгарям.

-Л.Л.

Ако някога изчезна

и се чудите къде съм..

потърсете ме в трапчинките му.

-Л.Л.

Да се прибереш от дълъг ден

уморен, изтощен,

да видиш любимия човек,

да те прегърне и да каже;

“Как мина деня ти, беше ли всичко наред?”,

а ти да отвърнеш:

“Не, но вече е.”

<3

-Л.Л.

Нямам нужда сутрин от аларма.

Ритъма на сърцето ти

е достатъчно силен будилник

когато усети, че е време да си тръгна.

-Л.Л.

Hygge:

Уютът от чаша чай,

топло одеяло,

канела, книга

..

нечия прегръдка,

нечие сърце..

Или в по-точен превод:

H(you)gge

- Л.Л.

Преместих се в новия град,

новите хора,

новата къща,

новата работа

…

старите чувства.

-Л.Л.

Ти си сълзата,

която почти първа се плъзна по лицето ми,

звездата,

която почти видях докато пада

и любовта,

която почти видях как се сбъдва.

-Л.Л.

Морето, небето

и любовта ми към теб,

са единствената причина

да вярвам в безкрайността.

-Л.Л.

И все някога идва моментът,

в който любим човек

кара поет

да изпитва толкова много емоции,

че единственото, на което е способен,

е да стои втренчен в празен лист.

-Л.Л.

Светът не се върти около щастието.

Върти се около баланса.

Понякога душата ти плаче,

а лицето ти се усмихва.

Понякога си на седмото небе

и после всичко рухва.

А понякога усещаш такава болка,

че вселената е принудена

да ти изпрати щастие,

или него.

-Л.Л.

Една приятелка веднъж ми каза..

“Когато лампичката в мозъка ти светне,

пламъкът в сърцето ти ще угасне.”

Е, права беше.

-Л.Л х К.П.