#бг автор

Покани ме да вляза в сърцето ти,

но не ми каза, че ще чакам на опашка.

-Л.Л.

Никога не правете грешката

да се сгушвате в миналото.

Не знаете колко топла може да бъде

прегръдката на бъдещето.

-Л.Л.

Живота е като книга.

Важно е да я завършиш, както си мечтал,

преди да ти е свършило мастилото.

-Л.Л.

Как някой може да бъде толкова надалеч,

а сърцето му да се усеща в ръцете ти?

-Л.Л.

Оркесър бие в сърцето ми,

цял зоопарк танцува в стомаха ми,

а да не говорим за тялото ми,

..свлича се като водопад.

И всичко това, 

само от едно докосване. 

- Л.Л.

Хиляди галерии не биха събрали изкуството,

което е събрано в очите му.

-Л.Л.

Нищо не боли повече,

от това не само тялото да е изневерило,

но и сърцето.

-Л.Л.

Някога ядосвали ли сте се на дъжда,

или на снега и слънцето,

че докосват вашия човек,

повече от колкото вие самите?

Аз постоянно.

-Л.Л.

Той търсеше спасение,

а единственото му спасение бях аз.

И така се гонехме в кръг,

без нито единия да настигне другия. 

Аз съм жена-огън.

Доближиш ли се,

топля.

Приближиш ли се прекалено,

изгарям.

-Л.Л.

От страх да не те загубя,

понякога наистина съм малко груб,

но пък страха да не те загубя

ме прави всеки ден все по-луд..

по теб

-Л.Л.

-Имаш толкова красиво зелени очи.

-Благодаря, твоите също са прекрасни.

-Не са..обикновени са.. кафяви.

-Съвсем не са толкова обикновени,

щом гледат само към мен.

- разговори с него в колата <3

Ако някога изчезна

и се чудите къде съм..

потърсете ме в трапчинките му.

-Л.Л.

Да се прибереш от дълъг ден

уморен, изтощен,

да видиш любимия човек,

да те прегърне и да каже;

“Как мина деня ти, беше ли всичко наред?”,

а ти да отвърнеш:

“Не, но вече е.”

<3

-Л.Л.

Нямам нужда сутрин от аларма.

Ритъма на сърцето ти

е достатъчно силен будилник

когато усети, че е време да си тръгна.

-Л.Л.

Преместих се в новия град,

новите хора,

новата къща,

новата работа

…

старите чувства.

-Л.Л.

Ти си сълзата,

която почти първа се плъзна по лицето ми,

звездата,

която почти видях докато пада

и любовта,

която почти видях как се сбъдва.

-Л.Л.

Морето, небето

и любовта ми към теб,

са единствената причина

да вярвам в безкрайността.

-Л.Л.

И все някога идва моментът,

в който любим човек

кара поет

да изпитва толкова много емоции,

че единственото, на което е способен,

е да стои втренчен в празен лист.

-Л.Л.

Светът не се върти около щастието.

Върти се около баланса.

Понякога душата ти плаче,

а лицето ти се усмихва.

Понякога си на седмото небе

и после всичко рухва.

А понякога усещаш такава болка,

че вселената е принудена

да ти изпрати щастие,

или него.

-Л.Л.