#изкуство

Хиляди галерии не биха събрали изкуството,

което е събрано в очите му.

-Л.Л.

Нищо не боли повече,

от това не само тялото да е изневерило,

но и сърцето.

-Л.Л.

Ти си шедьовър, който с течение на времето единствено увеличава ценността си.

Ще престана ли да плача, отговаряйки на съобщенията ти, окуражавайки те да преследваш мечтите си и щастието си, докато аз гледам моите мечти и щастие да си отиват?

Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.

“Не се надявай твърде много, може да не стане това, което искаш…”. Докато съществува такъв отговор в речника на хората, аз не отговарям за думите, които ще изрека и щетите, които ще нанеса, защитавайки себе си, за да засегна тяхното его. “

Ако те чакам, нали няма да ме накараш да чакам завинаги?

Няма грешен отговор в разговора ни, няма грешна тема, няма неудобство има само интерес. Тогава какво чакаш, сподели ми всичко, аз ще съм онзи човек, който ще умира от любопитство за всеки един детайл от теб. Аз ще съм онзи човек, който цяла нощ ще чака обаждането ти, аз ще съм добрият приятел, който ще премине плавно от зоната на приятелството към любовта. Защото понякога нещата са така, вървят ръка за ръка, също както очите ми не отлепят поглед от твоите и си личи, че има нещо, има нещо, което си заслужава между теб и мен.