#душа
Аз се влюбих в твоята душа, но ти се влюби в тялото ми и точно там се разминахме, моята любов беше духовна, а твоята плътска.
Бях погубена, от това
все да търся любовта.
Попаднах в много ръце,
с празни души
и в много очи,
с празни сърца.
По пътя към любовта
открих най-важното нещо
себе си.
И честно казано, спечелих.
-Л.Л.
Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.
- Старите ти навици май умират трудно?
+ Той(Тя) не е навик, а човек, по-сложно е…
Ще се срещнеш с хора, които ще ти се сторят познати. Ще видиш хаоса в тях и няма да се уплашиш. Ще бъдат по-разрушени от теб и тогава ти ще трябва да се стегнеш и първо да подредиш техния рязпилян хаос, за да излекуваш своя.
“Джия бе различна. Обичаше да ми чете любимите си книги, докато пиех следобедното си кафе и с наострено моливче винаги подчертаваше там, където й се струваше, че си заслужава да препрочете. Но тя никога не се връщаше назад, никога не прелистваше старите страници, никога не търсеше в миналото, тя го забравяше един миг след като бе приключило. Дали вече бе забравила и мен ? ”
- из спомените за един човек, които още търся и не си позволявам да забравя.
“В този живот даваш всичко от себе си само веднъж, всеки следващ път никога не е същото…”
Ако имаш списък с препоръки към себе си, какъв би искал да бъдеш и/или какво е добре да промениш, но изпитваш депресия всеки път, когато решиш да започнеш да го изпълняваш, тогава наистина трябва да се вземеш в ръце, защото това е знак, че имаш силна нужда от тази промяна, за да излекуваш застоя, в който вероятно се намираш.
“Малките неща винаги наклоняват везната, така както и пешката може да обърне играта.”
Само знам, че е истина, задържиш ли се прекалено дълго време на място, което е токсично за теб, свикваш и после сърце не ти дава да си тръгнеш.
Да смениш пътя, обстановката, хората около себе си не е толкова лесно, колкото казват. Най-вече, когато започнеш да разбираш, че твоя начин да промениш всичко около себе си е първо да изкорениш всичко, за което си се представял и да се засееш отново в почвата.
Много хора няма да те разберат. Няма да разберат изборите в живота ти. Много хора ще се отдръпнат от теб и няма да те потърсят, защото е по-трудно да останеш до някого в трудните му моменти. Много хора ще те нарекат драстично променен/а, дори луд. Но никой няма да дойде и да те попита, кой побеждава във вътрешната битка и принудителните промените, през които преминаваш вече сякаш цяла вечност…
“Мисля за всичко, от което се отдалечих, за всички, които оставих в миналото. Причините поради, които се отдалечих, обясненията, които така и не дадох на всички близки хора, защото не ми се говориш. Всички хора, които загубих, ако изобщо те са били загуба. Не знам, а в стреса дори някои неща не ги помня, всичко стана толкова бързо и неочаквано, че пазенето на всичко в тайна между мен и мен, започна да ме кара да се убеждавам, че няма по-добър слушател и съветник от собствената ми душа.”
Не съм се отказала, защото е трудно, ако всичко вървеше гладко аз вероятно щях да тръгна по друг път. Обаче, факта, че съм виждяла сълзите ти, ме кара да знам, че трябва да остана, защото сълзи не се показват пред всеки, защото тъмнината в нас избира само хора, на които може да се довери.
И стените помнят,
и аз помня,
как допряни бяхме един до друг.
Защото така бе писано,
да се срещнем,
да се разделим,
да си обещаем,
да си оставим вратичка,
че някой ден ще се срещнем,
когато порастнем и помъдреем.
Е, вече знаеш ли какво искаш?
Защото аз съм там, където ти ме остави.
Чакам теб.
Животът все пак продължава след всичко и всички. Удряш дъното и варианта ти е един - да изплуваш.
“ Аҡо ӈе ти запалва дѱшата, ӈе си стрѱва иӡгаряӈето. ”
простите за сентиментальность, но…
у меня есть привычка, которую я заметила недавно.
я извиняюсь за сентиментальность.
каждый раз, когда я чувствую, что то, что я собираюсь сейчас сказать, расходится с моим собственный представлением о самой себе, я извиняюсь.
рассказывать о своих переживаниях по поводу смерти незнакомого котенка, просить милые подарки на день рождения, говорить о чувствах… я создала себе образ “сильной и независимой”, который часто бывает трудно поддерживать, поэтому я прошу прощения, подсознательно имея в виду что-то вроде:
“я понимаю, что это не в моем стиле, но я не могу скрывать все чувства, иногда бывают протечки. поэтому простите меня”.
какие-то вещи кажутся мне слишком детскими, какие-то - слишком женскими, какие-то - слишком человеческими.
но этот образ внутри… как он создается?
почему мы извиняемся за одни вещи, а другие не замечаем?
мы делаем действия и получаем ответную реакцию от мира:
action => reaction
если реакция положительная, все хорошо, и наше действие закрепляется, а мы приобретаем уверенность.
если реакция не такая, какую мы ожидали, мы зажимаемся, думаем, что же произошло не так, начинаем винить себя или стараемся больше такого не делать.
происходит создание вывода, запрета, табу. много таких выводов составляют образ самого себя внутри.
но те действия, на которые мы получили негативную реакцию, иногда берут верх над нами. хочется петь, даже если “нет слуха”, рисовать, если ты “художник от слова худо”… и люди делают еще одну попытку. часто бессознательную. а потом осознают, что сделали то, то раньше себе запретили и говорят “прости”.
вот и “простите за мою сентиментальность” оттуда же.
а я возьму и не буду извиняться за то, какая я есть.
