#слабости
Бях му слабост, виждах го в очите му. Когато ме погледнеше зениците му се разширяваха, тялото му почваше да трепери, а думите му се накъсваха от напрежение.
В един момент спираш да слушаш разговорите на другите и тогава започваш да осъзнаваш, че през цялото време е било притеснително тихо вътре в теб. Поемаш въздух и нарушаваш тишината, започваш да говориш, да визуализираш мечтите си, изграждаш себе си и осъзнаваш, че толкова дълго време си слушал другите и си пренебрегвал себе си, че света вътре в теб е останал запустял. Еми да, време е да поставиш себе си с предимство пред другите!
Ако не мога да приема нещо, значи не съм се отказала и все още има време да го променя.
Знаеш, че си пораснал, когато започнеш да прощаваш държанието на всички твои близки хора без да съдиш действията им, без да изискваш обяснение, просто тихо изчакаш да мине тяхната буря, за да им внесеш малко радост, в момента, в който видиш, че са изтощени и имат нужда от теб.
Ще престана ли да плача, отговаряйки на съобщенията ти, окуражавайки те да преследваш мечтите си и щастието си, докато аз гледам моите мечти и щастие да си отиват?
А най-боли, когато си бил до някого в добро и лошо, а когато ти започнеш да израстваш или пък да пропадаш него го няма.
“Не се надявай твърде много, може да не стане това, което искаш…”. Докато съществува такъв отговор в речника на хората, аз не отговарям за думите, които ще изрека и щетите, които ще нанеса, защитавайки себе си, за да засегна тяхното его. “
“Тъкмо да се откажеш и нещо те побутва,
я към добро, я към лошо…”
- Старите ти навици май умират трудно?
+ Той(Тя) не е навик, а човек, по-сложно е…
Какъв е смисълът да правиш любов, ако ще я правиш всеки път по един и същ начин?
Ако те чакам, нали няма да ме накараш да чакам завинаги?
Ще се срещнеш с хора, които ще ти се сторят познати. Ще видиш хаоса в тях и няма да се уплашиш. Ще бъдат по-разрушени от теб и тогава ти ще трябва да се стегнеш и първо да подредиш техния рязпилян хаос, за да излекуваш своя.
Седях търпеливо в чакалнята, а когато затворих очи видях част от мечтите си. Знаех, че не съм на правилното място, но знаех че не винаги можех да получа това, което искам. Знаех, че живота не винаги е устроен в моя полза, но тайно се надявах, че този път ще се получи, тайнично се надявах да ми се случи нещо специално.
Няма грешен отговор в разговора ни, няма грешна тема, няма неудобство има само интерес. Тогава какво чакаш, сподели ми всичко, аз ще съм онзи човек, който ще умира от любопитство за всеки един детайл от теб. Аз ще съм онзи човек, който цяла нощ ще чака обаждането ти, аз ще съм добрият приятел, който ще премине плавно от зоната на приятелството към любовта. Защото понякога нещата са така, вървят ръка за ръка, също както очите ми не отлепят поглед от твоите и си личи, че има нещо, има нещо, което си заслужава между теб и мен.
Чакал ли си някого да се върне? Чакал ли си го с убеждението, че ще го няма ден, два, седмица? Чакал ли си някого, който не се е върнал? Питал ли си се въпроси, които са те довели до умора, безсилие? Изпитвал ли си онова чувство на примесен яд и тъга, усещането, че ти нямаш какво да промениш за момента и трябва да чакаш, чакаш, чакаш, да си търпелив, да си ужасяващо търпелив? Защото мен търпението ме прави студена и непукистична. А, аз обичам да ми е топло, обичам да поддържам отношенията си топли и близки, студенината убива, тя те обезсърчава, тя те наранява, не, ти се нараняваш за другите, за техните грешки, за техните избори. Искам да се изправя срещу всичките си страхове и да ги преборя, искам да покажа на себе си, че мога, мога всичко, което си наумя. Мога по-добре и без тях.
Ако имаш списък с препоръки към себе си, какъв би искал да бъдеш и/или какво е добре да промениш, но изпитваш депресия всеки път, когато решиш да започнеш да го изпълняваш, тогава наистина трябва да се вземеш в ръце, защото това е знак, че имаш силна нужда от тази промяна, за да излекуваш застоя, в който вероятно се намираш.
Един от най-трудните осъзнати уроци е, че когато всички те нараняват, единственият, който може никога да не те нарани си самият ти, ако се научиш да бъдеш добър със себе си и да си вярваш повече.
Още чакам деня, в който ще поставя себе си на първо място, дано някога настъпи.
Всеки ли живее с мисълта, че сега страда за нещо по-добро в бъдещето? Или на всеки му трябва по едно напомняне, че страданието сами си го причиняваме, липсата на възможности е всъщност липсата ни на виждане и изграждането на бариери от нас самите, а не нещото наречено “нямам избор в момента”. Защо рискът е придобил толкова негативно значение, защо сигурността е на пиедестал, не е ли страхът ни да помолим някого за помощ причината да стоим на грешното място или с грешните хора и да наричаме това сигурност?
Ако всеки един човек около теб, знаеше колко пъти си се отчайвал, колко пъти си бил на ръба да се откажеш, колко време си прекарвал в саморазрушителни мисли, колко пъти си си давал сам кураж да продължиш, колко пъти думите на най-близките са те изяждали от вътре и са палили неугасими пожари на ярост, умора и разочарование, причиняващи недоверие към всеки следващ път, когато опитваш или мечтаеш. Само ако знаеха, никой нямаше да си позволи да ти каже - “ Абе недей, то на тебе ти е лесно, какво приказваш”. На никой не му е лесно, но всеки преценя на кого и какво може да довери.
“Малките неща винаги наклоняват везната, така както и пешката може да обърне играта.”
Преди исках кола, за да спра да изпускам всички онези красиви залези и изгреви. А сега стоя в колата си, слушайки тъжна музика, не знаейки какво точно чувствам, мислейки си как знам 12 различни маршрута до дома ти и се чудя, кое точно ме спира да дойда и да те потърся ?
Само знам, че е истина, задържиш ли се прекалено дълго време на място, което е токсично за теб, свикваш и после сърце не ти дава да си тръгнеш.
Да смениш пътя, обстановката, хората около себе си не е толкова лесно, колкото казват. Най-вече, когато започнеш да разбираш, че твоя начин да промениш всичко около себе си е първо да изкорениш всичко, за което си се представял и да се засееш отново в почвата.
Много хора няма да те разберат. Няма да разберат изборите в живота ти. Много хора ще се отдръпнат от теб и няма да те потърсят, защото е по-трудно да останеш до някого в трудните му моменти. Много хора ще те нарекат драстично променен/а, дори луд. Но никой няма да дойде и да те попита, кой побеждава във вътрешната битка и принудителните промените, през които преминаваш вече сякаш цяла вечност…
“Мисля за всичко, от което се отдалечих, за всички, които оставих в миналото. Причините поради, които се отдалечих, обясненията, които така и не дадох на всички близки хора, защото не ми се говориш. Всички хора, които загубих, ако изобщо те са били загуба. Не знам, а в стреса дори някои неща не ги помня, всичко стана толкова бързо и неочаквано, че пазенето на всичко в тайна между мен и мен, започна да ме кара да се убеждавам, че няма по-добър слушател и съветник от собствената ми душа.”
“Нямам търпение да видя как ще ме удържиш далеч от теб след като аз вече съм решила да не се спирам пред нищо и никого.”
