Момчета, не ви отива да пищите като малки момиченца и да бягате в кръгче, щом се заговори за чувства.

Гледаха я хиляди очи,

но на нея тези двете, шоколадовите,

само те успяваха да ѝ привлекат вниманието.

Сваляха ѝ милион звезди,

но тя пак избра едната,

която свети повече от всички останали взети заедно.

Да я обикнеш истински е огромна лудост, безкрайно приключение и краен хаос.

И ако следващия се чуди защо съм толкова студена, кажи му ти.

Най-добре знаеш.

Още си облечен, а аз вече съм разтопена.

Майната ви на всички псевдоприятели, тамън да не ви мисля и вас.

И откакто дойде ти , декември стана най-топлият месец.

Остави всички онези огромни букети, скъпи бижута и плюшени мечета. Да ми казваш да си закопчая якето, защото е студено;

да оставяш за мен всички желирани бонбони с любимия ни вкус;

да ми отваряш вратата на колата ти;

да ме топлиш в студените зимни вечери;

да ми казваш, че съм красива, дори когато току-що съм станала,

е много по-скъпо от всяко едно материално удоволствие.

Какво е любов?

-Не знам. Няма как да се опише с думи- гледаш в очите и си мислиш, че си най-щастливия човек на света.

Опитвате се да развалите нечие щастие, само защото нямате свое.

Доста тъжно за вас.

Дъждовните вечери ми станаха любими.

Стига да си ти до мен.

Да ме разсмиваш със случки от детството ти; да ми се караш, че не съм си закопчала якето; да предизвикваш желание в мен за още и още от теб; да ме накараш да забравя за всичко около нас, дори и за дъжда, който мокри косата ми.

Да вали и да те има.

23:30

Прегърни ме,

стисни ме здраво,

не ме пускай

и ми кажи,

че съм само твоя.

Целуни ме,

запали всичко в мен,

накарай ме да те искам

още повече,

както никой досега.

Обичай ме, както дори и ти не си си представял, че можеш да обичаш.

Усмивката ти е топлината в студена есенна вечер.

Време.

Мога с дни да те гледам и пак да не е достатъчно, защото все повече те искам.

Аз искам да продължавам да те гледам в тези неземно красиви очи.

И да срещам любовта в очите и пламък във тях да гори.

На Ванеса

Новото аз

Пак съм тъжното си себе си.

Тази част ме погълна и се превърна общо взето в новата ми личност.

Забравих какво е да бъдеш пълноценен.

Забравих какво е да живееш.

Моето подобие на живот ме притиска.

Желание липсва.

Крие се и смисъла за сложната ми същност.

Различна.

Тревожеща се.

Нито за миг щастлива .

Малките неща не стигат вече.

Защо ме има?

Единствено да страдам ли?

Пак ще го направя - ще попитам.

Защо ме има?

- М.К