#бг поет

От страх да не те загубя,

понякога наистина съм малко груб,

но пък страха да не те загубя

ме прави всеки ден все по-луд..

по теб

-Л.Л.

Ако някога изчезна

и се чудите къде съм..

потърсете ме в трапчинките му.

-Л.Л.

Да се прибереш от дълъг ден

уморен, изтощен,

да видиш любимия човек,

да те прегърне и да каже;

“Как мина деня ти, беше ли всичко наред?”,

а ти да отвърнеш:

“Не, но вече е.”

<3

-Л.Л.

Светът не се върти около щастието.

Върти се около баланса.

Понякога душата ти плаче,

а лицето ти се усмихва.

Понякога си на седмото небе

и после всичко рухва.

А понякога усещаш такава болка,

че вселената е принудена

да ти изпрати щастие,

или него.

-Л.Л.

Една приятелка веднъж ми каза..

“Когато лампичката в мозъка ти светне,

пламъкът в сърцето ти ще угасне.”

Е, права беше.

-Л.Л х К.П.

Никога не се молете за любов.

Тръгнете си когато се чувствате измръзнали.

Продължете напред.

Защото любовта е топлина,

която студено сърце не може да ви предаде.

-Л.Л.

Очите му бяха северното сияние,

а сърцето му Антарктида,

но какво значение има

..колко студен изглежда

когато прегръдките му са толкова топли.

-Л.Л.

Знаеш, че си пораснал, когато започнеш да прощаваш държанието на всички твои близки хора без да съдиш действията им, без да изискваш обяснение, просто тихо изчакаш да мине тяхната буря, за да им внесеш малко радост, в момента, в който видиш, че са изтощени и имат нужда от теб.

Ще престана ли да плача, отговаряйки на съобщенията ти, окуражавайки те да преследваш мечтите си и щастието си, докато аз гледам моите мечти и щастие да си отиват?

Какъв е смисълът да правиш любов, ако ще я правиш всеки път по един и същ начин?

Ако имаш списък с препоръки към себе си, какъв би искал да бъдеш и/или какво е добре да промениш, но изпитваш депресия всеки път, когато решиш да започнеш да го изпълняваш, тогава наистина трябва да се вземеш в ръце, защото това е знак, че имаш силна нужда от тази промяна, за да излекуваш застоя, в който вероятно се намираш.

Само знам, че е истина, задържиш ли се прекалено дълго време на място, което е токсично за теб, свикваш и после сърце не ти дава да си тръгнеш.

Ти винаги си бил добър приятел,

аз просто изчезнах,

без да обясня,

от страх,

че всичко ще разваля…

Не съм се отказала, защото е трудно, ако всичко вървеше гладко аз вероятно щях да тръгна по друг път. Обаче, факта, че съм виждяла сълзите ти, ме кара да знам, че трябва да остана, защото сълзи не се показват пред всеки, защото тъмнината в нас избира само хора, на които може да се довери.

Животът все пак продължава след всичко и всички. Удряш дъното и варианта ти е един - да изплуваш.

Стари работи изплуващи на повърхността, докато всеки път търсиш в нечии очи, онези които никога не ще забравиш. Искаш да замениш нещо незаменимо и тогава разбираш, че всичко може да се замени само не и хората, които очите ти помнят с най-малкия детайл.

Промените, събитията в живота, които човек, който е в застой, очаква с нетърпение, но какво правиш, когато промените са толкова много и тотално променящи твоя начин на живот и характер, когато години наред всичко е било прекалено тихо и ти си забравил какво е било да се живее и сега ти е ужасно трудно, ужасно бавен си в свикването с най-малките промени, закърнял си…

Трябва и в тъмблър да направят reacts, щото повечето неща, които реблогваш са почти толкова смешни, колкото теб.

От колкото и хора да съм заобиколена, винаги ще ми е самотно щом теб те няма.

Просто искам да ми позволиш да те обичам и да е взаимно.

У Н И К А Л Н О !!!

ЖИВОТ

Отново светла нежност ще вали

и винаги живота ще ме радва,

но някога така ще ме боли,

че даже ще си мисля че го мразя.

Понякога му нося тежестта

с товара от любов и често падам,

а друг път неуморно го вървя

понесла всички рани без да страдам.

Той щедро подарява ни екстаз,

какво че развенчава от химери,

щом търсил си във пясъка елмаз

и може би веднъж си го намерил.

Такъв е този-многолик живот,

във който всичко пито е платено.

На неговата жажда ставаш роб,

а после изтрезняваш ненадейно.

Аз зная, че така извира той,

че никога от нищо не пресъхва,

но свлича ни пред извори безброй-

отказва ни понякога и глътка!

МАРИЕТА ВЕЛКОВА

14.01.2022 г.