#бг текст

LIVE

Измина точно една година

откакто се видяхме за първи път.

Иска ми се да имах машина на времето,

за да се върна обратно на този ден

и да започна всичко отначало.

Сегашното ни отношение

не ми харесва…

- 20.12.2019

САМО да я чуеш

как мълчи,

вероятно ще се влюбиш

в тишината.

Ипогледналжадно

в нейните очи,

ще намериш смисъл

на живота кратък.

-Димитров

Мъжете, освен всичко друго, са изкусни лъжци, винаги успяват да излъжат сърцето ти.

Всички казват, че кармата била кучка.

Чували ли сте за любовта?

Сбогом.

Събрала съм спомените в куфарите до вратата.

Можеш да върнеш ключа за сърцето ми и да си вървиш.

Една вечер.

Колко му е нужно на човек да се влюби?

Дни, а понякога минути.

Една вечер в чуждите прегръдки.

Чаша вино късно вечерта.

Понякога дори и на шега.

А питал ли си колко му отнема да забрави?

В колко алкохол те дави?

Колко цигари трябва да запали?

Една вечер. За толкова стига любовта ти.

История за пушачите

Всички търсим нещо устните ни да докосва. И щом не е целувка, защо тогава да не е отрова?

Понякога

•••••••••

“Понякога” е доста относително понятие.

Понякога обичам.

Понякога плача.

Понякога се усмихвам, дори да те няма.

Понякога съм саркастична.

Понякога мисля.

Понякога мразя.

Понякога даже и глупава мога да стана.

Понякога пропадам и трудно излизам от бездънната пропаст.

Понякога се смея и въздух не ми стига.

Понякога ми липсваш.

И понякога те обичам.

Но само понякога, затова недей да ми свикваш.

•Поискайте от бащите си да ви дадат съвет как да се държите с жена, после ми говорете колко големи джентълмени сте.•

Прибирайки се в къщи винаги усещах онзи сладък мирис на теб, останал по дрехите ми.

•Осъзнаваш колко е ценен един човек едва тогава, когато ти вече не си ценен за него.•

Катоме попитат какво е изкуство им казвам:

“Когато го гледам как се усмихва”

Спеше на нощна лампа.

Беше я страх от тъмното.

Паяци.

Страшни филми.

Да изгуби семейството си.

Гръмотевици.

Изоставянето.

Любовта.

Трудно се доверява.

Не приятелю не е родена такава, в такава се е превърнала.

Недей да задаваш въпроса “Защо”, ще ти кажа.

Заради него, онзи и другия преди тях.

Заради страха от още безсънни нощи в мрака, съвсем сама.

Заради страха от самотата, макар да е свикнала с нея.

Заради неверните приятели, забивали нож в гърба й.

Заради фалшивите усмивки.

Заради несподелената любов.

Знам какво ще попиташ, как знам това, нали?

Много е просто, тя спи на нощна лампа.

За да прогони демоните в мислите й, които се крият в тъмното късно вечер.

Искам да ти звънна, но не знам какво да ти кажа

…Уморена вече от живота,

аз отпивам този елексир.

С надежда утре да не се събудя

и в душата да настъпи мир…

loading