#сила

И стените помнят,

и аз помня,

как допряни бяхме един до друг.

Защото така бе писано,

да се срещнем,

да се разделим,

да си обещаем,

да си оставим вратичка,

че някой ден ще се срещнем,

когато порастнем и помъдреем.

Е, вече знаеш ли какво искаш?

Защото аз съм там, където ти ме остави.

Чакам теб.

Животът все пак продължава след всичко и всички. Удряш дъното и варианта ти е един - да изплуваш.

Стари работи изплуващи на повърхността, докато всеки път търсиш в нечии очи, онези които никога не ще забравиш. Искаш да замениш нещо незаменимо и тогава разбираш, че всичко може да се замени само не и хората, които очите ти помнят с най-малкия детайл.