#сродна

LIVE

Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.

Ще се срещнеш с хора, които ще ти се сторят познати. Ще видиш хаоса в тях и няма да се уплашиш. Ще бъдат по-разрушени от теб и тогава ти ще трябва да се стегнеш и първо да подредиш техния рязпилян хаос, за да излекуваш своя.

Седях търпеливо в чакалнята, а когато затворих очи видях част от мечтите си. Знаех, че не съм на правилното място, но знаех че не винаги можех да получа това, което искам. Знаех, че живота не винаги е устроен в моя полза, но тайно се надявах, че този път ще се получи, тайнично се надявах да ми се случи нещо специално.

“Джия бе различна. Обичаше да ми чете любимите си книги, докато пиех следобедното си кафе и с наострено моливче винаги подчертаваше там, където й се струваше, че си заслужава да препрочете. Но тя никога не се връщаше назад, никога не прелистваше старите страници, никога не търсеше в миналото, тя го забравяше един миг след като бе приключило. Дали вече бе забравила и мен ? ”

- из спомените за един човек, които още търся и не си позволявам да забравя. 

Ако имаш списък с препоръки към себе си, какъв би искал да бъдеш и/или какво е добре да промениш, но изпитваш депресия всеки път, когато решиш да започнеш да го изпълняваш, тогава наистина трябва да се вземеш в ръце, защото това е знак, че имаш силна нужда от тази промяна, за да излекуваш застоя, в който вероятно се намираш.

Един от най-трудните осъзнати уроци е, че когато всички те нараняват, единственият, който може никога да не те нарани си самият ти, ако се научиш да бъдеш добър със себе си и да си вярваш повече.

Само знам, че е истина, задържиш ли се прекалено дълго време на място, което е токсично за теб, свикваш и после сърце не ти дава да си тръгнеш.

Да смениш пътя, обстановката, хората около себе си не е толкова лесно, колкото казват. Най-вече, когато започнеш да разбираш, че твоя начин да промениш всичко около себе си е първо да изкорениш всичко, за което си се представял и да се засееш отново в почвата.

Много хора няма да те разберат. Няма да разберат изборите в живота ти. Много хора ще се отдръпнат от теб и няма да те потърсят, защото е по-трудно да останеш до някого в трудните му моменти. Много хора ще те нарекат драстично променен/а, дори луд. Но никой няма да дойде и да те попита, кой побеждава във вътрешната битка и принудителните промените, през които преминаваш вече сякаш цяла вечност…

“Мисля за всичко, от което се отдалечих, за всички, които оставих в миналото. Причините поради, които се отдалечих, обясненията, които така и не дадох на всички близки хора, защото не ми се говориш. Всички хора, които загубих, ако изобщо те са били загуба. Не знам, а в стреса дори някои неща не ги помня, всичко стана толкова бързо и неочаквано, че пазенето на всичко в тайна между мен и мен, започна да ме кара да се убеждавам, че няма по-добър слушател и съветник от собствената ми душа.”

Не съм се отказала, защото е трудно, ако всичко вървеше гладко аз вероятно щях да тръгна по друг път. Обаче, факта, че съм виждяла сълзите ти, ме кара да знам, че трябва да остана, защото сълзи не се показват пред всеки, защото тъмнината в нас избира само хора, на които може да се довери.

И стените помнят,

и аз помня,

как допряни бяхме един до друг.

Защото така бе писано,

да се срещнем,

да се разделим,

да си обещаем,

да си оставим вратичка,

че някой ден ще се срещнем,

когато порастнем и помъдреем.

Е, вече знаеш ли какво искаш?

Защото аз съм там, където ти ме остави.

Чакам теб.

loading