#bg poem
А може би думата завинаги
никога не е била предназначена за хората,
а за спомените ..
-Л.Л.
Покани ме да вляза в сърцето ти,
но не ми каза, че ще чакам на опашка.
-Л.Л.
Никога не правете грешката
да се сгушвате в миналото.
Не знаете колко топла може да бъде
прегръдката на бъдещето.
-Л.Л.
Никога няма да бъдеш мен.
Ти си черно и бяло.
Аз съм цялата дъга.
-Л.Л.
Обичайте.
Безвъзмездно, безбожно и безгранично.
Любовта е съкровище,
което е много надълбоко скрито във всеки.
Само най-смелите търсачи го намират.
-Л.Л.
И какво като казваш, че искаш да си с мен?
И слънцето всеки ден осветява планетата,
опитвайки се да докаже,
че намеренията му са само да ни стопли,
и все пак измръзваме.
-Л.Л.
Оркесър бие в сърцето ми,
цял зоопарк танцува в стомаха ми,
а да не говорим за тялото ми,
..свлича се като водопад.
И всичко това,
само от едно докосване.
- Л.Л.
Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?
Знаеш, че си пораснал, когато започнеш да прощаваш държанието на всички твои близки хора без да съдиш действията им, без да изискваш обяснение, просто тихо изчакаш да мине тяхната буря, за да им внесеш малко радост, в момента, в който видиш, че са изтощени и имат нужда от теб.
Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.
“Тъкмо да се откажеш и нещо те побутва,
я към добро, я към лошо…”
Ако те чакам, нали няма да ме накараш да чакам завинаги?
Седях търпеливо в чакалнята, а когато затворих очи видях част от мечтите си. Знаех, че не съм на правилното място, но знаех че не винаги можех да получа това, което искам. Знаех, че живота не винаги е устроен в моя полза, но тайно се надявах, че този път ще се получи, тайнично се надявах да ми се случи нещо специално.
Бъди какъвто си, но на каква цена би попитал някой човек? Аз лично не таксувам, така че, който и да си, сигурно си прекрасен по твой начин.
Friendly reminder :)
“В този живот даваш всичко от себе си само веднъж, всеки следващ път никога не е същото…”
Още чакам деня, в който ще поставя себе си на първо място, дано някога настъпи.
Всеки ли живее с мисълта, че сега страда за нещо по-добро в бъдещето? Или на всеки му трябва по едно напомняне, че страданието сами си го причиняваме, липсата на възможности е всъщност липсата ни на виждане и изграждането на бариери от нас самите, а не нещото наречено “нямам избор в момента”. Защо рискът е придобил толкова негативно значение, защо сигурността е на пиедестал, не е ли страхът ни да помолим някого за помощ причината да стоим на грешното място или с грешните хора и да наричаме това сигурност?
“Малките неща винаги наклоняват везната, така както и пешката може да обърне играта.”
“Нямам търпение да видя как ще ме удържиш далеч от теб след като аз вече съм решила да не се спирам пред нищо и никого.”
Ти винаги си бил добър приятел,
аз просто изчезнах,
без да обясня,
от страх,
че всичко ще разваля…
И стените помнят,
и аз помня,
как допряни бяхме един до друг.
Защото така бе писано,
да се срещнем,
да се разделим,
да си обещаем,
да си оставим вратичка,
че някой ден ще се срещнем,
когато порастнем и помъдреем.
Е, вече знаеш ли какво искаш?
Защото аз съм там, където ти ме остави.
Чакам теб.
Животът все пак продължава след всичко и всички. Удряш дъното и варианта ти е един - да изплуваш.
Стари работи изплуващи на повърхността, докато всеки път търсиш в нечии очи, онези които никога не ще забравиш. Искаш да замениш нещо незаменимо и тогава разбираш, че всичко може да се замени само не и хората, които очите ти помнят с най-малкия детайл.
Промените, събитията в живота, които човек, който е в застой, очаква с нетърпение, но какво правиш, когато промените са толкова много и тотално променящи твоя начин на живот и характер, когато години наред всичко е било прекалено тихо и ти си забравил какво е било да се живее и сега ти е ужасно трудно, ужасно бавен си в свикването с най-малките промени, закърнял си…
