#bg love
Никога няма да бъдеш мен.
Ти си черно и бяло.
Аз съм цялата дъга.
-Л.Л.
Живота е като книга.
Важно е да я завършиш, както си мечтал,
преди да ти е свършило мастилото.
-Л.Л.
И какво като казваш, че искаш да си с мен?
И слънцето всеки ден осветява планетата,
опитвайки се да докаже,
че намеренията му са само да ни стопли,
и все пак измръзваме.
-Л.Л.
-Имаш толкова красиво зелени очи.
-Благодаря, твоите също са прекрасни.
-Не са..обикновени са.. кафяви.
-Съвсем не са толкова обикновени,
щом гледат само към мен.
- разговори с него в колата <3
Ако някога изчезна
и се чудите къде съм..
потърсете ме в трапчинките му.
-Л.Л.
Нямам нужда сутрин от аларма.
Ритъма на сърцето ти
е достатъчно силен будилник
когато усети, че е време да си тръгна.
-Л.Л.
Hygge:
Уютът от чаша чай,
топло одеяло,
канела, книга
..
нечия прегръдка,
нечие сърце..
Или в по-точен превод:
H(you)gge
- Л.Л.
Морето, небето
и любовта ми към теб,
са единствената причина
да вярвам в безкрайността.
-Л.Л.
Светът не се върти около щастието.
Върти се около баланса.
Понякога душата ти плаче,
а лицето ти се усмихва.
Понякога си на седмото небе
и после всичко рухва.
А понякога усещаш такава болка,
че вселената е принудена
да ти изпрати щастие,
или него.
-Л.Л.
Една приятелка веднъж ми каза..
“Когато лампичката в мозъка ти светне,
пламъкът в сърцето ти ще угасне.”
Е, права беше.
-Л.Л х К.П.
Никога не се молете за любов.
Тръгнете си когато се чувствате измръзнали.
Продължете напред.
Защото любовта е топлина,
която студено сърце не може да ви предаде.
-Л.Л.
Любимият ми цвят?
Петдесет нюанса теб.
-Л.Л.
Очите му бяха северното сияние,
а сърцето му Антарктида,
но какво значение има
..колко студен изглежда
когато прегръдките му са толкова топли.
-Л.Л.
Не се намираш на правилното място сега, но живееш с надеждата един ден да го намериш. Но стоенето на това неправилно място те променя. В един момент почваш да се чудиш какво иска новото “Ти” ?
Ако не мога да приема нещо, значи не съм се отказала и все още има време да го променя.
Знаеш, че си пораснал, когато започнеш да прощаваш държанието на всички твои близки хора без да съдиш действията им, без да изискваш обяснение, просто тихо изчакаш да мине тяхната буря, за да им внесеш малко радост, в момента, в който видиш, че са изтощени и имат нужда от теб.
Ако пламакът гори вечно, то тогава ме чакай, дали с крачка напред, дали с крачка назад, аз ще се връщам, защото оставих нещо там в миналото, оставих моята любов, моето сърце и не си ги искам, защото в тоз живот даваш всичко от себе си само веднъж…после нищо не е същото.
“Тъкмо да се откажеш и нещо те побутва,
я към добро, я към лошо…”
- Старите ти навици май умират трудно?
+ Той(Тя) не е навик, а човек, по-сложно е…
Липсват онези все свободни и спонтанни хора. Вече с почти всеки трябва да си “запазиш час” 1 седмица по-рано, за да се видите…
